Определение № 1055 от 30.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1005/2011 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на касатора Застрахователно акционерно дружество „Д.”, [населено място] за спиране изпълнението на въззивно решение № 1890 от 01.12.2011г. по гр. дело № 24909/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав, с което след отмяна на решение № 94 от 12.12.2008г. по гр. дело № 719/2005г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 12 състав ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на ищците М. М. В. и В. П. В., двамата от [населено място] по 35 000 лв., заедно със законната лихва от 03.08.1998г. до окончателното излащане на задължението, на ищеца А. Т. С. общо сумата 105 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие от смъртта на съпругата му П. П. и дъщерите му В. С. и Татяна С. /по 35 000 лв. за всяко от тези лица/, заедно със законната лихва от 03.08.1998г. до окончателното изплащане на задължението, а на тримата ищци сумата 1 500 лв. – адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Предвид обстоятелството, че датата на постановяване на въззивното решение е 01.12.2011г., а касационната жалба е подадена на 23.12.2011г., то същата е депозирана в преклузивния срок по 283 ГПК. Касаторът Застрахователно акционерно дружество „Д.”, [населено място] е внесъл по сметка на ВКС държавна такса за преценка за допустимостта на касационното обжалванe в размер 30 лв. и надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 3 ГПК в размер на присъдената сума – 175 000 лв. Въз основа на изложените фактически констатации се налага изводът, че са налице условия за спиране изпълнението на решение № 1890 от 01.12.2011г. по гр. дело № 24909/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав на основание чл. 282, ал. 2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение