Решение № 13428 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8029/2015 г.

Решение № 13428 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8029/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Ж. А., в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П., срещу решение № 1032 от 22.05.2015 г. по адм. дело № 1644 по описа за 2013 г. на административен съд - П. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на закона, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - М. И. М. оспорва същата чрез адв. М., негов процесуален представител и депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - П. е бил ревизионен акт № 241204346 от 5.02.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № № 449 от 7.05.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на М. И. М. по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК за ревизираната 2007 г. С него са определени задължения за данък върху дохода по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 22 542.31 лв.; лихва за забава в размер на 12 395.18 лв.; вноски за ДОО в размер на 621.32 лв.; лихва за забава в размер на 629.02.; вноски за ЗО в размер на 210.02 лв.; лихва за забава в размер на 115.48 лв.; вноски за ДЗПО в размер на 175.02 лв. и лихви за забава в размер на 179.09 лв. В хода на ревизията е констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, поради което тя е проведена по специалния ред. Ревизионният акт е постановен в изпълнение на решение № 1111 от 28.08.2012 г. на директора на "ОУИ" - гр. П. Лицето е било уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК и е подало декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. С обжалваното решение е изменен ревизионния акт в частта относно определеното задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, като възлиза на 10 658.47 лв.;, лихва за забава в размер на 5 860.63 лв. Ревизионният акт е отменен в частта относно определени задължения за вноски за ДОО в размер на 621.32 лв.; лихва за забава в размер на 629.02.; вноски за ЗО в размер на 210.02 лв.; лихва за забава в размер на 115.48 лв.; вноски за ДЗПО в размер на 175.02 лв. и лихви за забава в размер на 179.09 лв. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена подробно и точно фактическата обстановка по спора, което е посочено и в касационната жалба. Тя се свърза с твърдяно начално салдо към 1.01.2007 г. в размер на 140 000 лв., което в ревизионното производство не се установява. Също така съдът е посочил формирането на данъчната основа според критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Същата възлиза на 103 132.45 лв., съответно данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 24 067.79 лв., а след приспадане на внесен размерът е 22 542.31 лв. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, като съдът изрично посочва, че според ревизиращия орган приходите на семейството на ревизираното лице за 2007 г. са 170 792.82 лв., а разходите са в размер на 245 890.70 лв. Направена е констатацията, че през 2007 г. за лицето има и то е внасяло осигурителни вноски по трудови и граждански правоотношения, като самоосигуряващо се лице. Обсъдени са подробно, включително и в табличен вид трите групи варианти, дадени от съдебния експерт. В мотивите си съдът точно е посочил и първият спорен момент относно установяването на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, или поне едно от тях за реализиране на ревизията по специалния ред, по който няма спор, поради което не следва да се обсъжда. По повод втория спорен момент относно началното салдо към 1.01.2007 г., правилно е прието от него, че жалбоподателят не е доказал твърдяното от него такова в размер на 140 000.00 лв., както е приел и административния орган. Също така правилно съдът е отчел, че жалбоподателят не е ангажирал своевременно годни доказателства в самото ревизионно производство, а и това пред него, включително и поради различните по съдържание декларации и данни за банкови сметки. По повод на третия според момент относно формирането на данъчната основа съдът правилно е посочил, че ревизиращият орган е формирал такава при спазване на методика, която не съответства на закона. Съпоставката между приходите и разходите на ревизираното лице не е годишна, а по дни. Аргументите са, че облагането с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е годишно, при така формирана основа. Тази данъчна година е календарна, за което съдът правилно извежда аргументи от разпоредбите на чл. 12, ал. 1, чл. 15 и чл. 17 от ЗДДФЛ. Съдът правилно се позовава и на установена и постоянна съдебна практика, уеднаквена от Върховния административен съд чрез цитираните съдебни актове. Решаващият съд се е позовал и на факт, неотчетен от административния орган за усвоен на 14.03.2007 г. банков кредит в размер на 8 500.00 лв. от съпругата Т. М., невключен в паричния поток. В мотивите си по повод този трети спорен момент съдът е изложил и подробни съображения относно това кой вариант от тези посочени от съдебния експерт следва да бъде възприет като най-правилен и съответстващ на фактите по делото, доказани от жалбоподателя, респ. обективен и съответстващ на целта на облагането по специалния ред. Касационната жалба е насочена към последните два спорни момента, обсъдени по-горе. Същата съдържа само съображения относно месечното придобиване на средства и изразходване на средства, което според касатора най-точно и справедливо формира данъчната основа за облагане по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира, че този довод не следва да бъде обсъждан по изложените по-горе съображения както на административния съд, така и на цитираната от него съдебна практика. По повод формирането на данъчната основа конкретно чрез кредитиране на посочения вариант на съдебния експерт в касационната жалба няма съображения, а и те биха имали характер на оспорване на заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което процесуално е недопустимо. По повод последния спорен момент относно отменения ревизионен акт по повод облагането съобразно чл. 124а от ДОПК, следва да се има предвид, че нормата е материалноправна, приета е със ЗИД на ДОПК, обн. в ДВ, бр. 14 от 2011 г., и е в сила от 15.02.2011 г., поради което има действие от тази дата. В този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 18.05.20016 г. на ОСС на I и II колегии на ВАС по тълкувателно дело № 3 по описа за 2015 г. на същия. Ревизираният период е 2007 г., съответно тя не се явява приложима. По изложените съображения решението е правилно и в тази му част. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение