Определение № 805 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8759/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на кмета на община Пловдив, с искане Върховния административен съд да измени свое решение № 11533 от 17.11.2025 г., постановено по адм. дело № 8759/2025 г. в частта му за разноските, като намали присъдената в полза на „Делчев инженеринг“ ООД, гр. Пазарджик сума за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 24 000.00 лева на 1500.00 лева. Ответникът по молбата - „Делчев инженеринг“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, с писмен отговор чрез адв. Д. Семерджиев изразява становище за нейната неоснователност. За да се произнесе по искането, Върховният административен съд, Четвърто отделение, взе предвид следното: Направеното от молителя искане за изменяне на решението на ВАС в частта за разноските, с правно основание чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс е допустимо, тъй като е подадено на 20.11.2025 г. - в едномесечния преклузивен срок по чл. 176а, ал. 1 от АПК от постановяването му, предвид неговата необжалваемост. Разгледано по същество, е неоснователно. Съгласно цитираната разпоредба, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай не са налице предвидените в разпоредбата предпоставки, тъй като съдът е обосновал диспозитив за присъждане на разноски на ответната страна за производството пред ВАС в доказания размер на 24 000.00 лева, съобразно данните от адвокатското пълномощно, приложения списък за разноските съгласно чл. 80 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и приложените даказателства за тяхното заплащане. Съдът съобразил това своевременно направено искане- от една страна, а от друга- липсата на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК от страна на настоящия молител, който не се е явил и не е бил представляван в откритото съдебно заседание на ВАС. На това основание приел, че ответника по делото - община Пловдив следва да бъде осъден да ги заплати в пълен размер. Настоящият състав намира, че не са налице основанията на чл. 176а, ал. 1 от АПК за изменяне на решението в частта за разноските, предвид следното: С молбата не са представени доказателства, установяващи извод, различен от изведения. Искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред ВАС за заплатено адвокатско възнаграждение е основателно и доказано, като молителят не е реализирал своевременно процесуалното си право по чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 144 АПК за възражение срещу техния размер, който понастоящем счита за прекомерен. Съдът се е съобразил с това обстоятелство, поради което възраженията за действителната фактическа и правна сложност на спора пред настоящата инстанция, са преклудирани. Този извод се налага от обстоятелството, че страната, до приключване на устните състезания, когато е можела валидно да възрази против посочения размер, макар, не е направила възражение за прекомерност на размера на претендираното възнаграждение за адвокат по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Горните обстоятелства обосновават извод за неоснователност на искането. Водим от гореизложеното и на основание чл. 176а, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,