Решение № 289 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8060/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. С. Т. от [населено място], общ. Столична, район Панчарево, [адрес] срещу Решение №13737 от 22.04.2025 г. на Административен съд – София - град по административно дело №223/2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Т. С. Т. срещу Отказ №3383р-40033 от 09.12.2024 г. на началника на 08 Районно управление (РУ) – Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 83, ал. 5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), му е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Касационният жалбоподател – Т. С. Т., счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Претендира разноски. Касаторът се представлява от адв. С. Стефанов – Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба – началникът на 08 РУ – СДВР, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Б. Страхинов. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд приема от фактическа страна, следното: На 22.10.2024 г. Т. С. Т. подава Заявление, вх. №146200-1672 до началника на 08 РУ - СДВР за издаване на разрешение за носене, употреба и придобиване на късоцевно оръжие, с цел самоотбрана. По заявлението на жалбоподателя е извършена проверка, приключила с Докладна записка, рег. №3383р-37671 от 19.11.2024 г. до началника 08 РУ - СДВР, в която е посочено, че срещу лицето има заведени преписки/жалби за заплахи. С писмо от 21.11.2024 г. Т. е уведомен от началника на 08 РУ - СДВР, че във връзка с подаденото заявление за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е необходимо да представи основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешението, като му е предоставен 30 – дневен срок за изпълнение на указанията. На 02.12.2024 г. Т. подава до началника на 08 РУ - СДВР молба с допълнителни мотиви. По допълнителните мотиви е изготвена докладна записка от 04.12.2024 г. На 09.12.2024 г. е издаден обжалваният в настоящото производство Отказ №3383р-40033 на началника на 08 РУ – СДВР, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, е отказано на Т. С. Т. издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. Излага подробно релевантната нормативна уредба и приема, че в случая не е налице нито едно от лимитативно определените от законодателя условия за издаване на разрешението за придобиване на оръжие. Въз основа на представените по делото доказателства, първоинстанционният съд констатира, че жалбоподателят не установява, че спрямо него или имуществото му са извършвани конкретни посегателства. Твърдяната нужда на заявителя, свързана със заеманата от него длъжност - пазач на пътно – строителна техника, също не представлява основание за издаване на исканото разрешение. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е правилно. Дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива, които се характеризират с висока степен на обществена опасност, поради което законодателят, освен че е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански – чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В конкретния случай касаторът е посочил като основна причина за исканото разрешение - самоотбрана. Но освен посочването на една от визираните в т. 10 причини, заявителят следва да докаже и основателността й, т. е. необходимо е да представи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно и обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая, за самоотбрана При подаване на заявление за разрешение, заявителят е страната, която следва да представи доказателства, въз основа на които да се установи наличие на обстоятелствата, посочени в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПП. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в тежест на заявителя е да обоснове искането си като го подкрепи с доказателства, от които по безспорен начин да се изведе необходимостта от издаване на исканото разрешение. Обстоятелството, че в оспорвания административен акт е употребен терминът „късо“ вместо „късоцевно“ огнестрелно оръжие нe обосновава незаконосъобразност само на това основание, тъй като е ясна волята на административния орган. Отделно, в чл. 81, ал. 7 ЗОБВВПИ, законодателят също борави с термина „късо“ огнестрелно оръжие. В обжалвания административен акт се съдържа както наименование на органа, който го издава, така и негов подпис. От представените с административната преписка доказателства се установява кое лице и в какво качество е постановило оспорения отказ При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Устните състезания по делото са приключили преди датата на въвеждане на еврото в Република България, поради което и в съответствие с чл. 11, ал. 2 и 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, стойността на разноските е в лева. По разноските за водене на делото пред първоинстанционния съд, се е произнесъл Административен съд София – град. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд