Определение № 1535 от 21.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 311/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частни жалби на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, [населено място] и на адвокат Шени Бензеш, назначена за особен представител на ответните дружества „Пени Трейдинг“ ООД /л./ и „Пчела 2020“ ЕООД /л./, срещу определение № 384 от 27.10.2022 г. по в. т. д. № 158/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е допълнено решение № 392 от 03.08.2022 г., постановено по същото въззивно дело, в частта за разноските, като „Първа Инвестиционна Банка“ АД е осъдена да заплати на адвокат Бензеш сумата от 4344, 60 лв. адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея в качеството й на особен представител процесуално представителство в защита на „Пчела 2020“ ЕООД /л./ във въззивното производство. В частната жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД се поддържа, че атакуваното определение е недопустимо, евентуално – неправилно. Твърди се, че обжалваното определение представлява процесуално недопустимо изменение на акта на Пловдивски окръжен съд, с който е определено възнаграждение в размер на 3 552, 47 лв., дължимо на адвокат Бензеш. Излагат се доводи, че с акта на окръжния съд по окончателен начин е решен въпросът относно дължимото възнаграждение на особения представител. Частният жалбоподател „Първа инвестиционна банка“ АД счита, че обжалваното определение е неправилно, тъй като не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и с извършените от особения представител напълно идентични действия в защита на двете дружества въззивници. Прави се искане за обезсилване, евентуално – за отмяна на постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение на въззивния съд. В частната жалба /неправилно наименувана частна касационна жалба/ на адвокат Бензеш се сочи, че определението по чл. 248 ГПК на въззивния съд е незаконосъобразно и необосновано. Излагат се подробни аргументи, че възнаграждението на особения представител следва да бъде определено поотделно за двете дружества, които се защитават от представителя, както и поотделно за първата и въззивната инстанция. Твърди се, че дължимият на особения представител хонорар възлиза на 9 427, 16 лв. за всеки от ответниците и за всяка от инстанциите. Прави се искане за отмяна на атакуваното определение. „Първа инвестиционна банка“ АД и адвокат Бензеш – особен представител на ответниците „Пени Трейдинг“ ООД /л./ и „Пчела 2020“ ЕООД /л./ оспорват частната жалба на съответната насрещна страна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частните жалбоподатели, прие следното: Частните жалби са процесуално допустими – подадени от легитимирани лица в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по в. т. д. № 158/2022 г. на Пловдивски апелативен съд е образувано по въззивни жалби на третото лице помагач на страната на ответниците Б. А. Станоeв и на ответниците „Пени Трейдинг“ ООД /л./ и „Пчела 2020“ ЕООД /л./ чрез особения им представител адвокат Бензеш срещу решение № 234 от 07.05.2019 г. по т. д. № 179/2017 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е признато за установено на основание чл. 422 ГПК по отношение на търговските дружества, че дължат солидарно на „Първа Инвестиционна Банка“ АД сумата от 61 699, 31 лв. - непогасен остатък от главница по договор за кредит за оборотни средства „Бизнес пулс“ овърдрафт № 314-216/30.05.2012 г., изменен и допълнен с анекс № 1/29.06.2012 г., анекс № 2/29.05.2013 г.; 3 674, 33 лв. - просрочена договорна лихва, съгласно раздел II, т.2.1 от анекс № 2/29.05.2013 г., за периода от 06.11.2013 до 06.06.2014 г.; 31 547, 34 лв. - просрочена наказателна лихва, съгласно част I, т. 10 от договора за кредит за периода от 06.11.2013 г. до 14.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2016 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена в полза на банката заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 7743/14.10.2016 г. по гр. д. № 12427/2016 г. на Пловдивски районен съд. С въззивното решение първоинстанционният акт е потвърден. С молба, подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, особеният представител адвокат Бензеш е поискал изменение на въззивното решение в частта за разноските, като му се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на търговските дружества въззивници за производството пред Пловдивски апелативен съд, както и за процесуалното представителство на „Пчела 2020“ ЕООД в първоинстанционното производство. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е установил, че с определение № 260707 от 09.04.2021 г. първоинстанционният съд е определил депозит за възнаграждение на особения представител на всяко от ответните дружества - „Пени Трейдинг“ ООД /л./ и „Пчела 2020“ ЕООД /л./, задължавайки ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД да го внесе. Апелативният съд е констатирал, че като се е позовал на обстоятелствата, че посочените дружества са страни по едно и също правоотношение, делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, както и че банката няма интерес да води дело срещу „Пчела 2020“ ЕООД /л./, тъй като дружеството няма никакво имущество, ищецът е отказал внасянето на депозит в двоен размер. Установил е, че с определения от 15.06.2021 г. и 25.01.2022 г. адвокат Бензеш е била назначена за особен представител съответно на „Пени Трейдинг“ ООД и на „Пчела 2020“ ЕООД, като във второто определение е отбелязано, че назначението е в рамките на възнаграждението, внесено от ищеца, а именно в размер на 3 552, 47 лв. Като е съобразил, че въззивниците търговски дружества са били представлявани от адвокат Бензеш в производството пред Пловдивски апелативен съд, както и че в случая се касае до защита на солидарни длъжници със самостоятелни права и интереси, въззивният съд е намерил, че на адвокат Бензеш се дължи отделно адвокатско възнаграждение във връзка с представителството на всяко от дружествата. Посочил е, че с оглед цената на отделните искове дължимото възнаграждение на особения представител за въззивното производство възлиза на 4344, 60 лв., която сума е присъдил на адвокат Бензеш. Определението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно. Налице са процесуалните предпоставки за допустимото произнасяне на въззивния съд по определяне на дължимото на адвокат Безнеш, назначена при условията на чл. 29, ал. 2 ГПК за особен представител на ответниците по иска – търговски дружества в ликвидация без назначен ликвидатор, който да е дал съгласие за изпълнение на задълженията си, на разноски на ищеца. Пловдивски апелативен съд е бил сезиран с искане на адвокат Бензеш за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като й се определи допълнително възнаграждение /наред с определеното и изплатеното от първоинстанционния съд такова от 3 552, 47 лв./ за първоинстанционното и въззивното производство. Молбата по чл. 248 ГПК изхожда от легитимирано лице и е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Адвокатското възнаграждение на особените представители, назначени по реда на чл. 29, ал. 2 ГПК на разноски на ищеца, се определя окончателно по размер от съда с акта му по чл. 81 ГПК. Поради това въззивният съд е извършил допустима преценка по отношение на размера на дължимото на особения представител възнаграждение за осъществените процесуални действия в защита на въззивниците търговски дружества, независимо че с акт на първоинстанционния съд адвокат Бензеш е била назначена за особен представител на „Пчела 2020“ ЕООД в рамките на внесения от ищеца депозит от 3552, 47 лв. Правилен е изводът на Пловдивски апелативен съд, че за осъщественото от особения представител адвокат Бензеш процесуално представителство на „Пени Трейдинг“ ООД /л./ и „Пчела 2020“ ЕООД /л./ във въззивното производство се дължи съответно 3 552, 47 лв. /в случая определени и изплатени от първоинстанционния съд/ и 4 344, 60 лв. Дефинираният размер на възнаграждението на представителя на въззивниците за производството пред Пловдивски апелативен съд съответства на фактическата и правна сложност на делото, определена от обстоятелствата, че се обжалва решение по иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК срещу солидарно задължени лица – кредитополучател по договор за банков кредит и солидарно задължено по този договор лице, налице са многобройни, но идентични въззивни доводи, изложени в изходящите от особения представител жалби срещу първоинстанционното решение, както и на осъществените процесуални действия в защита на жалбоподателите ответници по иска - изготвяне и депозиране на въззивни жалби и участие в две открити съдебни заседания пред въззивната инстанция, а именно в съдебното заседание на 19.01.2022 г. по в. т. д. № 757/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, в което въззивното производство е било прекратено поради неуведомяване на „Пчела 2020“ ЕООД /л./ за първоинстанционното решение, и в съдебно заседание на 20.04.2022 г. по в. т. д. № 158/2022 г. на същия съд, в което не са събирани доказателства и е даден ход на устните състезания по делото. Неоснователни са доводите, изложени в частната жалба на особения представител на ответниците по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК адвокат Бензеш, че следва да й бъде определено адвокатско възнаграждение за въззивното производство, което съответства на минималните размери по Наредба № 1/2004 г. С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед задължителния характер /чл. 633 ГПК/ на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не могат да представляват база за определяне на възнаграждението на особения представител. В този смисъл е последователната практика на ВКС, формирана след решението на СЕС и намерила израз в определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г., ІІ т. о., определение № 1493 от 5.06.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 898/2024 г., II т. о., определение № 3217 от 2.12.2024 г. по ч. т. д. № 1323/2024 г, ІІ т. о. и др., която напълно се споделя от настоящия състав. Извън това, в разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която също се отнася до назначаване на особен представител на разноски на ищеца, е установено, че възнаграждението на особения представител се определя съобразно фактическата и правна сложност на делото, включително и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА. Не могат да бъдат възприети и доводите на особения представител на ответниците адвокат Бензеш, че въззивният съд неправилно е отказал да й определи и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Видно от данните по делото адвокат Безнеш е назначена за особен представител на ответниците търговски дружества от първоинстанционния съд след постановяване на решението на Пловдивски окръжен съд, като в качеството на такъв е изготвила и депозирала въззивни жалби срещу първоинстанционното решение и е извършвала процесуални действия пред Пловдивски апелативен съд в защита на въззивниците. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение