Определение № 2812 от 03.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1284/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 1414 от 24.11.2022 г. по в.гр. д. № 1657/2022 г. на АС - София, с което предявения иск по чл. 432 КЗ е частично отхвърлен. Жалбоподателят М. П. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че във въззивното решение, в частта му с която е частично отхвърлен предявения иск, е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Молят да се допусне касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпило писмено становище от ответникът в производството ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв. А. И. излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение е отхвърлил предявения от М. П. иск срещу ЗД “БУЛ ИНС” за заплащане на разликата над 80 000 лв./ осемдесет хиляди лева/ до 120 000 лв./ сто и двадесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди-болки и страдания от телесни увреждания, причинени от ПТП на 21.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.08.2020г. /датата на изтичане на тримесечния срок от уведомяването на застрахователя/ до окончателното плащане Като е потвърдил решението в останалата му част е осъдил ЗД “БУЛ ИНС” АД да заплати на М. П. законната лихва върху главницата, считано от 11.08.2020г./датата на изтичане на тримесечния срок от уведомяването на застрахователя/ до окончателното плащане, сумата от 10 516,52 лв./ десет хиляди петстотин и шестнадесет лева и 52ст/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, направенивследствие претърпяно на 21.04.2020г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от 9518.91лева, считано от 11.08.2020г. /датата на изтичане на тримесечния срок/ до окончателното плащане на сумата и законната лихва върху сумата от 997,61 лв., считано от17.09.2021г до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 650 лв. – направени разноски, като е отхвърлен иска за заплащане на законна лихва върху сумата от 997,61 лева, за периода считано от 11.08.2020г до 17.09.2021г. като неоснователен в тази му част. Установено е, че на 24.04.2020г., на кръстовище [улица]и [улица]е настъпило ПТП между МПС с per. [рег.номер на МПС] марка "Фолксваген” модел „Голф" управлявано от М. П. С. и пешеходеца М. П. И.. Констатирано е, че пострадалият от настъпилото ПТП М. И. е транспортиран в „София Мед” [населено място] с опасност за живота. Съобразено е, че при постъпването в лечебното заведение на 21.04.2020г, при което е констатирано, че лицето има загуба на съзнание, не си спомня събитията след травмата, както и има разкъсно-контузна рана с малък дефект и екскориации и подкожни хематоми в дясна челна област на главата; двустранен периорбитален хематом с кръвонасядане на еклерите; контузия с подкожен хематом в областта на носа и брадата; експулсия на първи горен зъб вляво; контузия и подкожен хематом на широка площ на целия десен долен крайник; контузия и екскориации и подкожен хематом на двете колена и контузия и екскориации на лява предмишница, полифрагментна фрактура на основата на носните кости, фрактури на максиларните синуси двустранно, фрактура на предната и задната стена на десен фронтален синус, фрактури на крилото на лявата сфеноидална кост и на дъгата на дясната зигоматична кост и на медиалните стени на двете орбити, още фрактури на ІІІ-то, IV-то и V-то ребра в дясно по предната аксиларна линия. Съобразено е, че с влязло в сила споразумение по чл.381 от НПК, обективирано в протокол от 13.11.2020г. по НОХД № 1097/2020г по описа на РС-Враца се установява, че М. С. се признава за виновен в това, че: на 21.04.2020г, около 14.30ч в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица]на пешеходна пътека, при управление на л.а. марка "Фолксваген” модел „Голф", е нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.119, ал.1 ЗДвП, като не е спрял и не е пропуснал преминаващия по пешеходната пътека М. И., вследствие на което го е блъснал с лявата част на предната част в областта под лявия фар на автомобила, при което по непредпазливост му е причинил средни телесни повреди. Прието е, че пострадалия към настоящия момент се е възстановил от травмите си, като не са налице данни за остатъчни постравматични усложнения или други трайни негативни последици с изключение на два белега от оперативни интервенции. Въззивният съд е посочил, че към момента на постановяване на решението все още не е изваден остеосинтезния материал от дясната подбедрица т.е. предстои втора операция, която ще затрудни начина му на живот за още един месец. Въззивният съд съобразявайки възрастта на пострадалия - 51г. към датата на ПТП - през 2020г., тежестта на уврежданията и последиците от тях, факта, че е бил пешеходец на пешеходна пътека, изпитаните болки и страдания, техния интензитет и продължителността им /като най-тежката травма е за 8 месеца/, благоприятната прогноза за възстановяване и променения ритъм и начин на живот е приел, че справедливия размер на обезщетението следва да е 80 000 лв. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК М. П., чрез процесуалния си представител, поддържа че са разрешени правни въпроси от значение за спора: как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят и как те се отнасят към конкретно установените доказателства по делото, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в случай на предявен иск за обезщетение пряко към застраховател по задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.Поддържа, че въззивното решение е поставено в противоречие със задължителната практика обективирана в ППВС № 4/23.12.1968 г. на ВС, както и с казуалната практиката на ВКС обективирана в решение №28/09.04.2014 г. по търг.д. № 1948/2013 г. на II – т.о. и р ешение № 2/28.01.2019 г. по търг.д. № 3166/2017 г. на II – т.о. Върховният касационен съд, състав на IV г. о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпрос и на соченото от него основание. В ъззивният съд при постановяване на решението е следвал указанията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, според която понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. Съдът е изброил правнозначимите според посоченото Постановление на ВС критерии, въз основа на които формирал правораздавателната си воля по делото, а в обстоятелствената част на мотивите си е посочил и фактите, които съответстват на тези критерии. Същите са съобразени с посочената и относима към спора задължителна практика на съдилищата, изразена с цитираното постановление на ВС, както и с останалите съдебни актове, на които се позовава жалбоподателят. Съобразени са в решението на съда множеството счупвания и травматични увреждания, проведените оперативни лечения, наместването на костите и другите интервенции. Взет е предвид и факта, че към момента на устните състезания жалбоподателят е възстановен, като не са налице данни за остатъчни постравматични усложнения или други трайни негативни последици. Разликата в присъдените от съставите обезщетения за неимуществени вреди, произтича от различните факти при различните казуси, а не сочи на противоречиво тълкуване на закона. Трайно установено в съдебната практика е, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква конкретна преценка във всеки отделен случай, като унификация и уравниловка е невъзможна. Предвид изложените съображения, съдът