Определение № 518 от 10.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 452/2012 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. А. М. срещу определение № 568 от 16.05.12г. по в.гр.дело № 297/12г.на Окръжен съд-Плевен,с което производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Върховния касационен съд. Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА. Плевенският окръжен съд е бил сезиран с частна жалба, подадена от В. А. М. против разпореждането от 13.03.12г. на Плевенския районен съд,с което е върната молбата на същото лице за отмяна на съдебно решение № 2078/23.12.03г.на ВКС поради неотстраняване в срок на допуснати в нея нередовности.Правилно съдът е приел,че не е компетентен да разгледа и да се произнесе по същество по частната жалба и е изпратил делото по подсъдност на Върховния касационен съд.Компетентен да се произнесе по правилността на разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на молбата за отмяна е Върховният касационен съд с оглед препращането,съдържащо се в разпоредбата на чл.306 ал.2 ГПК, към разпоредбата на чл.286 ГПК. По изложените съображения настоящият състав приема,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – да бъде оставено в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.