Определение № 3335 от 26.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 699/2025 г.

С определение № 2459/04.08.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на решение № 587/14.10.2024 г. по в.т.д. № 535/2024 г. по описа на Апелативен съд – София. Постъпила е по делото молба с вх. № 19592/27.10.2025 г., с идентично съдържание с молба с вх. № 19595/27.10.2025 г., подадени от “РОМЕКС ИНС” ЕООД (н.), ЕИК[ЕИК], чрез управителя П. Б.. Заявено е искане за предоставяне на правна помощ по делото, изразяваща се в назначаване на служебен адвокат, който безплатно да се запознае с делото и да обезпечи “моите законови права и интереси” в процеса. Иска се и освобождаване от всички такси и депозити по делото, както и удължаване на всички срокове по делото до стабилизиране предоставянето на поисканата правна помощ. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, намира следното: В случая искането за осигуряване на правна помощ чрез осигуряване на безплатна адвокатска защита по реда на Глава десета от ГПК е направено пред съда, пред който делото е висящо, поради което съгласно чл. 95, ал. 1 ГПК настоящият състав е компетентен да го разгледа. Предоставянето на правна помощ се извършва по реда на чл. 95 ГПК и при условията и наличието на предпоставките, предвидени в Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 5 ЗПрП регламентира предоставянето на правна помощ на физически лица, а съгласно чл. 23 ЗПрП тази за процесуално представителство се осигурява в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, резервен защитник или представителство, както и по преценка на съда при наличие на законоустановените изисквания. Обхватът на правната помощ е посочен в чл. 1 ЗПрП, съгласно който такава се предоставя по наказателни, граждански и административни дела. С разпоредбата на чл. 24, т. 3 ЗПрП изрично е изключена възможността да се предоставя правна помощ по търговски дела, освен ако искащата страна е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ. В настоящия случай е налице именно хипотезата на чл. 24, т. 3 вр. с чл. 21, т. 2 ЗПрП, тъй като делото е търговско – отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, свързан с производството по несъстоятелност на “РОМЕКС ИНС” ЕООД (н.). Релевираното от страната решение на ЕСПЧ по делото “К. срещу България” не налага различен извод, тъй като касае принципа за защита правото на живот и ефективността на разследване в наказателния процес. Предметът на настоящото дело е търговски спор, заведен за попълване масата на несъстоятелност - предвиден от законодателя способ за защита на кредиторите на несъстоятелния длъжник от увреждащи ги действия/сделки (в този смисъл определение № 619/25.11.2022 г. по ч.т.д. № 2438/2022 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 124/13.03.2019 г. по ч.т.д. № 435/2019 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 572/03.11.2016 г. по ч.т.д. № 1973/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о.). Ето защо настоящият състав намира, че искането на дружеството по чл. 95 ЗПрП е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По искането за освобождаване от такси и разноски по делото следва да се има предвид, че такава възможност е предвидена с оглед осигуряване достъпа до съд за защита на личните и имуществени права на лица, чието материално положение не позволява поемане изцяло или частично на държавната такса и/или разноски по конкретния спор. Разглежданият казус не покрива тези предпоставки. Искането е заявено от ответника по касация, поради което на този етап се явява хипотетично предвид липсата на обосновка какви държавни такси и разноски страната счита, че не може да понесе в производството по чл. 290 ГПК. Съгласно изричната норма на чл. 649, ал. 6 ТЗ, в производства като настоящото държавна такса не се внася предварително. Ако искът бъде уважен, същата се събира от осъдената страна, а ако бъде отхвърлен – от масата на несъстоятелността. Следва да се отбележи също, че по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК в понятието “разноски” са включени дължимите такива според ТДТССГПК или определените от съда за събиране на допуснатите доказателства в процеса, т.е. необходимите разходи за попълване на делото с доказателствен материал и за осъществяване своевременна защита на страната с оглед осигуряване достъп до правосъдие. В тази разпоредба не са включени други дължими разходи за страната в един процес. Няма пречка искането по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде направено при възникване на необходимост от извършване на разноски по делото, каквито страната не е в състояние да покрие. При тези данни заявеното искане се явява преждевременно и поради това лишено от предмет. При това положение остава безпредметно изискване и представяне на декларация за имуществено състояние от страна на дружеството. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,