Решение № 14212 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2060/2012 г.

Решение № 14212 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2060/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Майт" ЕООД моли да бъде отменено решение № 2988/16.12.2011 г. по адм. д. № 2177/2011 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 031004843/22.02.2011 г. на ТД на НАП - Варна в частта, с която са определени данъчни задължения по ЗКПО за 2006 г. 63 600 лв. с лихви и за 2007 г. - 13 229,86 лв. с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в молба допълнение към жалбата. Моли жалбата против РА в обжалваната част да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски. По жалбата на другата страна моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Втора касационна жалба е подадена от директора на ДОУИ - Варна против решението в частта, с която е отменен РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 10.2006 г., и задължения по ЗКПО за 2006 г. в размера над 63 600 лв. с лихви и за 2007 г. в размера над 13 229,86 лв. с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА в тази част да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмен отговор моли решението в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 031004843 от 22.02.2011 г. на ТД на НАП - Варна в частта, с която са определени данъчни задължения по ЗДДС за м. 10.2006 г. и м. 3.2008 г., и задължения по ЗКПО за 2006 г. над 63 600 лв. с лихви над 32 136,32 лв. и за 2007 г. - задължения над 13 229,86 лв. с лихви над 4769,61 лв, като е отхвърлена жалбата против РА в останалата й част. В РА е увеличена данъчната основа на извършените доставки за м. 10.2006 г. с 89 554,20 лв. и е доначислен ДДС 17 910,84 лв. с лихви на основание чл. 29, ал. 1 ЗДДС (отм.) като не е признато ДКИ № 1549/30.10.2006 г., по което е намалена данъчната основа за продажба на недвижим имот по нотариален акт № 50/29.09.2006 г. с върнати 107 465,04 лв. на купувача Диян Иванов. Сумите не са осчетоводени от ревизираното лице продавач и не са върнати на купувача. Съдът е приел, че договорената цена от 130 000 евро за апартамента в предварителния договор неправилно е приета в РА за цена на обекта в груб строеж. В нотариалният акт № 50/29.09.2006 г. за прехвърляне на обектите по предварителния договор е посочена цена 130 000 евро за обектите, които са в степен на завършеност "груб строеж", поради което изводът на съда, че е намалена цената със 107 465,04 лв. по кредитното известие от 30.10.2006 г. за довършителни работи е необоснован. В нарушение на чл. 26, ал. 1, 2 и 5 от Наредба № 4 от 16.02.1999 г. за регистрация и отчитане на продажби в търговските обекти(отм.) и на чл. 96, т. 3 ЗДДС (отм.) в кредитното известие не е посочено основанието за намаление на данъчната основа, не са посочени изискуеми данни в сторно касовата бележка, за плащането в брой по фактурата от 5.10.2006 г. Нотариалният акт № 5/20.01.2010 г. за поправка на нотариален акт № 50 от 29.09.2006 г. е издаден едва в хода на ревизията. Издаването на данъчно кредитно известие за намаление на цената преди да е издаден нотариалният акт за поправка е без основание, тъй като към датата на издаване на ДКИ по нотариалният акт цената е посочена за обектите от сграда в "груб строеж". При липсата на фискален бон плащане в брой - връщане на сумата на Иванов не е доказано и необосновано съдът е приел, че РА е незаконосъобразен в частта, с която за м. 10.2006 г. е определен за довнасяне данък върху добавената стойност 17 910,84 лв. Решението в тази част следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. В частта по ЗКПО за 2006 г. и 1007 г. в РА е прието, че към приключване на годината на 22.12.2005 г. ревизираното лице има недостиг по сметка "каса" от 139 617,25 лв. На 12.12.2005 г. отрицателното салдо по тази сметка е 138 348,53 лв. На същата дата от сметка "каса" са прехвърлени в разплащателен влог 223 000 лв., за което управителката е обяснила, че е направено със средства от платени в брой аванси от клиенти. В РА е прието, че към 31.12.2006 г. ревизираното лице е декларирало 80 % степен на завършеност на обектите, които са довършени през 2007 г. Със 80 % - 111 693,80 лв. от неосчетоводените аванси през 2005 г. е увеличен финансовият резултат за 2006 г. а за 2007 г. - с 20 % - 27 925,45 лв., тъй като приходите в строителството следва да се признаят съразмерно на завършените етапи от строежа. Съдът е приел, че по делото не са представени доказателства за произхода на сумите, с които е покрито отрицателното салдо по сметка каса в края на 2005 г. като е преведена сумата 223 000 лв. по разплащателна сметка на дружеството. Изводът е необоснован. След признанието на ревизираното лице, че сумата е аванс, платен от клиент правилно в РА е прието, че към края на 2006 г. предвид степента на завършеност на обекта е следвало да се осчетоводи съответната част от аванса, а през 2007 г. - остатъкът. Доводът на дружеството, че предварителния договор е развален и сумата е върната на клиента в края на 2006 г. е недоказан. При извършена насрещна проверка на клиента е установено, че към 12.12.2005 г. не е разполагал по сметка "каса" със 140 000 лв., които да предостави като аванс на ревизираното лице, не е доказано и връщане на сумата. Независимо от това крайният извод на съда е правилен предвид заключението на вещото лице, в което е посочено, че в оборотната ведомост за 2005 г. по сметка 701 - продажба на продукция е осчетоводен приход от единия обект в размер 139 666,11 лв., поради което не е имало основание за 2006 г. и 2007 г. да се увеличава финансовият резултата с 80 % и 20 % съответно от същия приход, вече осчетоводен изцяло през 2005 г. Решението в тази част като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. За 2006 г. е увеличен финансовият резултат с 424 000 лв, а за 2007 г. - със 106 000 лв. - общо 530 000 лв, представляващи 80 % и 20 % съответно от неотчетени приходи от аванси от клиенти съобразно етапа на завършеност на обектите. Ревизираното лице за тези суми е поддържало, че са взети заемни средства от Величка Петрова 530 000 лв, която получила сумата в заем от Коста Червенков - съпруг на управителката на ревизираното лице, който получил заем от 600 000 лв. от Янко Янков, който получил заем от Костадин Попов, а последният разполагал със средствата от продаден имот. При извършена проверка в РД е констатирано, че Костадин Попов не е извършвал продажби на имоти в периода 2003 г. - 2007 г. Съдът е обсъдил приложените доказателства за тези средства и обосновано е приел, че липсват доказателства за фактическо предаване на сумата от Величка Петрова на ревизираното лице и е отхвърлил жалбата в тази част. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Доводите на ревизираното лице за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото не са основателни. Общо решението следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта за определен допълнителен данък върху добавената стойност за внасяне за м. 10.2006 г. с лихви и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Данъчната администрация има право на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК поради промяната в резултата в размер още на 808,22 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,