Решение № 3481 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7310/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по повод постъпила касационна жалба от С. Х. С., депозирана чрез адв. Г. Григоров, АК Велико Търново, насочена срещу решение № 1783/02.06.2025 година, постановено по адм. дело № 514/2024 година описа на Административен съд - Велико Търново. С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Служба „Военна полиция“, със седалище и адрес гр. София да заплати на С. Х. С. сумата от 1 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му от отменената като незаконосъобразна Заповед № ВП-4068/03.07.2019 г. на Директора на Служба "Военна полиция" за налагане на дисциплинарно наказание "Уволнение", ведно със законната лихва считано от 29.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част исковите претенции на С. Х., свързани с пълния претендиран размер от 30 000 лева за неимуществени вреди, както и по обективно съединените в съдебното производство искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 14 152.59 лева за оставане без работа за периода от 10.01.2020г. до 28.07.2020г.; 39.00 лева - заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист, съдебно удостоверение и заверени преписи от документи по воденото от Х. дело, свързано с оспорване на Заповед № ВП-4068/03.07.2019 г.; 6.70 лева. - пощенски разходи за водена кореспонденция с ответника Министерство на отбраната; 48.80лева - платени здравни осигуровки за месеци юни и юли 2020г. и 60.00 лева - разходи за транспорт, са отхвърлени като неоснователни. В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства, което е довело до погрешния му извод за интензитета и размера на претърпените от ищеца С. неимуществени вреди. Това е довело и до неправилно определения размер на присъденото обезщетение - в противоречие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съдът неоснователно отхвърлил и исковите претенции на С. С. за имуществени вреди. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваната му част и се уважат изцяло предявените обективно съединени искове в пълния им претендиран размер за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2020г., до окончателното изплащане на присъдените суми. Претендират се направените разноски. Алтернативно се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - Служба „Военна полиция”, действащ чрез пълномощника си - служител с юридическо образование Т. Балевска, в писмено становище и в съдебна зала оспорва същата и излага съображения за правилност на решението на Административен съд-Велико Търново в осъдителната му част, като предлага да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че в решението на първоинстанционният съд не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат отмяната му. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд – Велико Търново е разгледано по предявени от С. Х. С. обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от отменената по съдебен ред като незаконосъобразна Заповед №ВП-4068/03.07.2019г., издадена директора на Служба „Военна полиция“, за налагане на С. Х. С. дисциплинарно наказание „уволнение“. Претенциите на ищеца към ответника - Служба „Военна полиция” са за сумите от 30 000 лева за неимуществени вреди, както и искове за имуществени вреди, от които 14 152.59 лева за оставане без работа за периода от 10.01.2020г. до 28.07.2020г.; 39.00 лева - заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист, съдебно удостоверение и заверени преписи от документи по воденото дело; 6.70 лева - пощенски разходи от водена кореспонденция с Министерство на отбраната; 48.80 лева - платени здравни осигуровки за месеци юни и юли 2020г.; 60.00 лева - разходи за транспорт при пътуване от гр. Велико Търново до гр. София и обратно за явяване в съдебно заседание. Заповед №ВП-4068/03.07.2019г. след съдебно оспорване е отменена с влязло сила решение № 69/18.03.2020 г. по адм. дело № 402/2019 г. на Административен съд – Велико Търново, потвърдено с решение № 10443/29.07.2020г. по дело № 5267/2020г. на ВАС. Това е и причината за предявяване на исковете за претендираните от С. имуществени и неимуществени вреди - незаконосъобразен административен акт – Заповед №ВП-4068/03.07.2019г., отменена с влязло в сила съдебно решение. Заповедта е издадена във връзка с образувано и проведено дисциплинарно производство срещу С. С., свързано с поведението му на 21.02.2019г. в НВУ „Васил Левски“ – град Велико Търново, в качеството му на военнослужещ - инспектор в сектор „Разкриване на престъпления“ към Регионална служба „Военна полиция“ – гр. Плевен, с местослужене в гр. Велико Търново. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните, съдът е събрал писмени и гласни доказателства за установяване на фактическата обстановка. Разпитани са поисканите от ищеца свидетели, сред които неговата съпруга, процесуалният му представител по делата, свързани с оспорването на Заповед №ВП-4068/03.07.2019г. От техните показания става ясно, че С. след налагане на дисциплинарното наказание „Уволнение“ бил много притеснен, започнало главоболие и високо кръвно, имал недоспиване. Затворил се в себе си, избягвал контакти с приятели, бил изнервен и напрегнат. Това наказание се отразило и на финансовото положение на семейството. След налагане на въпросното наказание в ищеца се натрупала обида към това, което се случва, съзнавал, че е несправедливо наказан. Станал изключително сприхав и раздразнителен. Всички тези факти и обстоятелства се доказват от събраните гласни и писмени доказателства, сред които представени амбулаторни листове, които са обсъдени и анализирани от съдебния състав. Установено било още, че спрямо С. С. е налице влязла в сила присъда №110/15.06.2021г. по НОХД № 14/2020г. по описа на Софийски военен съд. Съгласно тази присъда капитан С. Х. С. е бил признат за виновен за това, че около 9.00 часа, на 21.02.2019г., в НВУ „Васил Левски“ – град Велико Търново, като военнослужещ инспектор в сектор „Разкриване на престъпления“ към Регионална служба „Военна полиция“ – гр. Плевен, с местослужене в гр. Велико Търново, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи войнския ред и изразяващи явно неуважение към войнската чест и достойнството на военнослужещия капитан Г. Ж. Г. от същото формирование и на основание чл. 379а и чл. 54 от НК го е осъдил на 1 (една) година лишаване от свобода. Подсъдимият е бил признат за виновен и в това, че около 9.00 часа по същото време и на същото място, като военнослужещ инспектор в сектор „Разкриване на престъпления“ към Регионална служба „Военна полиция“ – гр. Плевен, с местослужене в гр. Велико Търново, опетнил формено облекло, носено от капитан Г. Ж. Г. по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ във връзка със Закона за военната полиция, определено със Заповеди № ОХ-44/18.01.2016 г. на МО и Заповед № ВП-808/19.02.2016 г. на директор Служба "Военна полиция" – София и на основание 274а, ал.3 пр. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на 3 (три) месеца лишаване от свобода. Наказанието било определено в размер на най-тежкото от наложените му, а именно 1 (една) година лишаване от свобода „УСЛОВНО“ с изпитателен срок от 3 (три) години. Съдът е констатирал, че фактите и обстоятелствата, довели до издаването на Заповед №ВП-4068 от 03.07.2019г., за наложеното с нея на С. дисциплинарното наказание „Уволнение“ и тези по влязлата в сила присъда са идентични. След събирането на описаните по-горе доказателства, решаващият съд е приел фактическата обстановка за изяснена, обсъдил е доказателствената съвкупност комплексно с доводите и възраженията на страните, счел е, че не е необходимо събирането на повече доказателства, сред които и назначаване на поисканата от адвоката на ищеца съдебно-психиатрична експертиза и въз основа на това е направил своите правни изводи. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел исковете за допустими, като предявени срещу надлежен ответник – юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразния административен акт. Счел е за изпълнено условието по чл. 204, ал. 1 АПК. Посочил е, че вредите се претендират от акт, издаден при упражняване на административна дейност –заповед за дисциплинарно уволнение, която е отменена по предвидения в закона ред с влязло в сила съдебно решение. По същество, административният съд е преценил исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за доказана по основание и частично основателна по размер – до присъдената сума от 1 300 лева. В съдебното решение на АСВТ са изложени подробни съображения, с които е мотивиран извода на съдебния състав за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Аргументирал се е, че наличието на заповед за дисциплинарно наказание „Уволнение“, която в последствие е отменена като незаконосъобразна, обективно води до негативни последици върху емоционалното, психическо и физическо състояние на наказаното лице. Приел е още, че в следствие на тази заповед, ищецът е преживял негативни емоции – чувство на безпокойство, притеснение, дискомфорт, тревожност, страх и стрес, притеснения за бъдещето. Правилно обаче съдът е преценил, че твърдяните от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица само и единствено от отменената заповед, тъй като в исковия период е било налице и друго, много по тежко по своя характер производство – досъдебно такова. С. е бил привлечен в качеството си на обвиняем по досъдебно производство №41-СЛ/2019г., по което е внесен обвинителен акт в съда срещу него за извършени престъпления по чл. 379а от НК, чл. 274а, ал. 3, пр. 1 от НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК. Производството е приключило с влязла в сила присъда №110/15.06.2021г. по НОХД № 14/2020г. по описа на Софийски военен съд. Още повече, че наказателното производство и дисциплинарното такова в основната му част са били образувани по повод на извършеното на 21.02.2019г. от С.. Писмените доказателства също са били обсъдени и правилно преценени от съда. В частта за претендираните имуществени вреди, първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло исковите претенции. Изложил мотиви, че специалният закон – чл. 172, ал. 1 от ЗОВСРБ съдържа ограничения за имуществената отговорност на държавата като работодател в случаите на незаконно уволнение на военнослужещи и пълната имуществена отговорност не може да се изведе по правилата на общ закон, който се прилага за всички физически лица, без оглед на техния статут. Обосновал е извод, че след като специалният закон съдържа ограничения за имуществената отговорност на държавата като работодател в случаите на незаконно уволнение на този вид служители, то военнослужещият няма право на обезщетение за оставането си без работа за различен период от време, в какъвто смисъл е неговата претенция. По отношение на претендираните имуществени вреди за заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист, съдебно удостоверение и заверени преписи от документи по административно дело №402/2019г. на АСВТ в размер на 39 лева, съдът е приел, че искането за тяхното присъждане е неоснователно по причина, че съдебните разноски за издаване на изпълнителен лист и за преписи от съдебни актове по воденото производство не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт. За неоснователни са приети претенциите на ищеца за имуществени вреди, вследствие на извършените пощенски разходи от водена кореспонденция на ищеца с ответника и МО, както и искането за обезщетение за сумата от 48.80 лева, представляваща платени здравни осигуровки за месеци юни и юли 2020г. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна делото е било изяснено с оглед на всички събрани доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, за да се стигне до правните изводи за частична основателност на претендираните от С. имуществени вреди и да се отхвърли исковата претенция за имуществените такива. Първата инстанция е отказала да назначи съдебно-психиатрична експертиза, което предвид събраните по делото доказателства, не съставлява нарушение от категорията на съществените, водещи до необоснованост на съдебния акт заради нарушение на съдопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на Административен съд – Велико Търново за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Налице е административен акт – Заповед №ВП-4068/03.07.2019г., отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение. От незаконосъобразния акт са настъпили неимуществени вреди, като същите са в пряка причинно-следствена връзка със заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „Уволнение“. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно тази разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Отговорността в нейните съставни елементи, така както са посочени в чл. 1 ЗОДОВ, не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да установи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализирането й – незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Според нормата на чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Понесените във връзка с отменената като незаконосъобразна заповед за дисциплинарно наказание „Уволнение“ страдания от С., не могат да бъдат последица само и единствено от отменената заповед, дори напротив. В същия този период и по повод на извършеното на същата дата - 21.02.2019г. от С. деяние, съставляващо престъпление, е налице влязла в сила присъда №110/15.06.2021г. по НОХД № 14/2020г. по описа на Софийски военен съд. Не само незаконосъобразният административен акт, а и поведението на С., нежеланието му да овладее емоционалността си, неговите непристойни действия, грубо нарушаващи войнския ред и изразяващи явно неуважение към войнската чест и достойнството, заради което е осъден, е допринесло за неговото състояние. Това е основание за приложението на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като ищецът не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Специалният закон, в чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ предвижда, че "Когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява". Конкретният случай е типичен пример за приложение на изключението по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. Вредоносният резултат е възможно да бъде постигнат от въздействието и на две или повече независими едно от друго събития. Логично и житейски обосновано е изпитваните притеснения, обективирани в преживян психически и емоционален стрес да са свързани именно с тревожност на ищеца от развоя на наказателното производство и опасността същият да бъде осъден за престъпление, която опасност касаторът всъщност не избягва, видно от присъда №110/15.06.2021г. по НОХД № 14/2020г. по описа на Софийски военен съд. На фона на тези притеснения, дискомфорт от една административна санкция, дори и свързана с дисциплинарно уволнение обичайно е по - незначителен по продължителност и интензитет и трудно може да бъде отграничен и конкретизиран, съответно остойностен. Предвид изложеното, касационният състав преценява като справедлив присъдения размер на обезщетението. Обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде адекватно на обема им, който се измерва чрез интензитета, периода през който са търпени вредите и обективното състояние на засегнатия. Тези обстоятелства са съобразени от първоинстанционния съд, като мотивите му се споделят от настоящата инстанция. Определеното обезщетение в размер на 1 300 лева попада в критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. То е съобразено и с трайната практика на ВАС относно размера на присъжданите обезщетения в подобен случай, когато е налице и хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. Правилно Великотърновският административен съд е отхвърлил изцяло претендираните от С. имуществени вреди. Настоящият съдебен състав споделя изложените в тази част на решението мотиви за отхвърляне на исковата претенция на С. за обезвъзмездяване на претъпени от него имуществени вреди в размер на 14 152.59 лева за оставане без работа за периода от 10.01.2020г. до 28.07.2020г. Правото на обезщетение на лицата на военна служба по ЗОВСРБ, идентично с това на лицата на държавна служба по ЗДСл, които са били незаконно уволнени, се урежда от специални закони, които не предвиждат отговорност на съответната администрация за всички имуществени вреди, съставляващи пряка и непосредствена последица от увреждането. Според чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, особен закон може да предвиди отклонения от общата уредба на дадена материя, когато това се налага от естеството на обществените отношения. Нормативният акт, уреждащ обезщетението при отмяна на незаконно прекратяване на служебно правоотношение - чл. 172, ал. 1 от Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, регламентира правото на служителя да получи лимитирано по размер обезщетение за ограничен период от време. След като специалният закон съдържа ограничения за имуществената отговорност на държавата като работодател в случаите на незаконно уволнение на държавни служители, то пълната й имуществена отговорност не може да се изведе по правилата на общ закон, който се прилага за всички физически лица, без оглед на техния статут. Държавният служител няма право на обезщетение за оставането си без работа за различен период от време, тъй като специалният закон е ограничил периода, за което може да се изплати такова обезщетение. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2023 г. по тълкувателно дело № 2/2021 г. по описа на Върховния административен съд, задължително по силата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Правилно са били отхвърлени и претенциите на С. за заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист, съдебно удостоверение и заверени преписи от документи по административно дело №402/2019г. по описа на АСВТ в размер на 39 лева. Това са разноски, една част от които може да бъдат претендирани в самото производство по делото, свързано с тях, в зависимост от момента на искането, съответно в проведеното изпълнително производство по събиране на направените по конкретното дело разноски. За този вид разноски важи разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОВОВ, според която „Когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага“. Получаването на който и да е от документите по административно дело №402/2019г. по описа на АСВТ не е пряко и непосредствено свързано с упражняване на права или съобразяване със задължения от страна ищеца или с настъпването на други правно значими последици за него, за да се претендират по ЗОДОВ. Извършените пощенски и пътни разходи също правилно са приети от съда, че не са в пряка причинно - следствена връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт. Тези разходи следва да са осъществени именно при и по повод, както и във връзка с производството по делата за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "Уволнение", а това не е безспорно доказано от ищеца. Съвпадението на датата, на която е издаден от „ШЕЛ България“ ЕАД касов бон - фактура №0317600639/08.07.2020г. за закупуване на гориво с датата на съдебно заседание не е достатъчно, за да бъде направен извод за осъществяването на разхода за гориво именно от С. и то във връзка с делата. Обосновано Административен съд – Велико Търново е отхвърлил и претенцията на С. за имуществени вреди, свързани със заплатени от него здравни осигуровки за месеци юни и юли 2020г. Работодателят няма задължение да определя и внася здравноосигурителни вноски за период, пред който лицето е било без работа поради уволнение и/или отстраняване, което е признато за незаконно от съда. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3 от същия текст, се осигуряват върху осигурителен доход не по-малък от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. По изложените съображения съдебното решение на АСВТ като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски. В полза на Служба „Военна полиция“, със седалище и адрес гр. София следва да бъдат присъдени претендираните в касационното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на Служба „Военна полиция“, със седалище и адрес гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение: