Решение № 533 от 23.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 204/2012 г.

Решение № 533 от 23.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 204/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 1053/5.10.2011 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение № 1344/16.11.2011 г. по гр. д. № 1880/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, г. о., II състав. С решението на въззивната инстанция е потвърдено решение № 3440/27.07.2011 г. по гр. д. № 16036/2010 г. по описа на Варненския районен съд, 19-ти състав, и е прието, че работодателят е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, като е без значение при изпълнението на визираната процедура дали са приети писмени обяснения или са изслушани устни такива от наказаното лице. Съдът е стигнал до извод, че от ищцата са поискани както писмени обяснения, така и е налице изискване на устни такива. По съществото на спора съдът е приел, че от съвкупната преценка на събраните поделото доказателства може да се достигне до извод за установеност на посоченото в атакуваната заповед нарушение. Изложени са изводи за спазване разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ при налагане на дисциплинарното наказание, като в случая въпреки понесената от работодателя значителна имуществена вреда, на ищцата е наложено най-лекото дисциплинарно наказание, и е налице правомерно упражняване на дисциплинарната власт от страна на работодателя. В. решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос "Длъжен ли е работодателят писмено да поиска обяснения от служител по открита процедура за налагане на дисциплинарно наказание, след като това е единствената форма на искане на обяснение, съгласно правилника за вътрешния ред на работодателя, с който е бил запознат служителят?". Върховният касационен съд, състав на IV г. о, намира, че по поставения въпрос следва да се има предвид следното: Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ предвижда, че "Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.". Когато обаче в правилник за вътрешния трудов ред на едно предприятие е предвидено работодателят да изисква писмени обяснения по образец, на тази от хипотезите, заложени в чл. 193, ал. 1 КТ, следва да се даде приоритет, тъй като изискването и даването на писмените обяснения е по-сложната процедура по посочената разпоредба. В касационната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното въззивно решение. Относно приложението на чл. 193, ал. 1 КТ касационната жалбоподателка се позовава на нарушение от страна на работодателя на предвидената в Правилника за вътрешния ред процедура, изисквана получаване на писмени обяснения от работника. Освен това се прави оплакване, че работодателят не е установил с ангажираните от него свидетелски показания кога са искани обясненията - в деня на получаване на доклада от прекия ръководител, в деня на връчването на заповедта или в друго време. Освен това се прави оплакване, че въззивната инстанция незаконосъобразно и необосновано е приела, че е налице виновно неизпълнение на трудово задължение, което не е заложено в длъжностната характеристика на служителката, в трудовия й договор, в К., в правила или в заповеди на работодателя. Като касационно оплакване се сочи, и че по делото няма доказателства за неизпълнение на задължението за анализ на резултатите от продажбите на електроенергия, както и че служителката не е имала задължение за проверка и анализ на константата на електромерите, през които се доставя електроенергия до клиентите, тъй като в длъжностната характеристика няма такова задължение. Сочи се, че въззивният съд е изложил мотиви, които са в пълно противоречие в мотивите и решението по спора за наличието на такива загуби, по които е образувано търг. д. № 60/2011 г. на В., респ. решение № 229/15.07.2011 г. по т. д. № 225/2010 г. на ВКС, II т. о. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представителна касационната жалбоподателка - адв. С., който претендира и разноски за всички производства по настоящото дело. Ответникът по касация "Е, О. Н. Б. п." АД - В., посредством процесуалния си представител - адв. П. Г., е депозирал отговор по чл. 287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по касация - адв. Г., оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като поддържа изложеното в писмения отговор. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация, становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание, и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК, намира за установено следното: С оглед отговора на поставения от касационния жалбоподател въпрос съдът намира, че работодателят е получил от служителката писмено обяснение по смисъла на чл. 193, ал. 1 КТ, озаглавено "доклад", с входящ номер при работодателя от 10.09.2010 г. От съдържанието му може да се направи извод, че в него се засягат проблеми, поради които на служителката е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Поради това всички оплаквания, наведени в касационната жалба относно спазването на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ са неоснователни. Наведените в касационната оплаквания по съществото на самото дисциплинарно наказание не следва да се разглеждат, тъй като не са налице изводи на въззивната инстанция в обжалваното решение. Изводите на въззивния съд по съществото на уволнението са бланкетни, поради което оплакванията в касационната жалба следваше да се отнасят до нарушения на съдопроизводствените правила от страна на въззивния съд, поради неотговаряне на оплакванията във въззивната жалба. Такива оплаквания в касационната жалба обаче не се навеждат. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение - в сила. С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 360 лева. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.