Определение № 838 от 13.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 341/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба с вх. № 1237 от 17.01.2025 г., подадена от адв. Д. В. П. от САК, назначен за особен представител на ответника В. Н. П., срещу определение № 3296 от 19.12.2024 г. по в. гр. д. № 656/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което на особения представител е определено при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК възнаграждение за въззивното производство в размер на 500 лв., вносимо от ищеца „ЗАД „ОЗК – Застраховане““ АД в указан от съда срок. Частният жалбоподател счита, че с атакуваното определение се разрешава материалноправен спор, поради което същото подлежи на самостоятелно обжалване. Поддържа доводи за неправилност на определението по подробно изложени съображения относно обжалваемия във въззивната инстанция материален интерес (сочен в размер на 52 771 лв.), действителната фактическа и правна сложност на делото, обема на предоставената от особения представител правна помощ и защита и служещите като ориентир размери на адвокатското възнаграждение в случай като настоящия съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). Моли за отмяна на определението и постановяване на друго, с което на особения представител се определи възнаграждение в размер на 4 871.37 лв. (или още 4 371.37 лв. над определеното с определение № 3296 от 19.12.2024 г. по в. гр. д. № 656/2024 г. на Софийски апелативен съд), като на застрахователното дружество се даде срок за довнасяне на тази сума. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК срещу частната жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с който се оспорва основателността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото счита подадената частна жалба за недопустима по следните съображения: С обжалваното определение и по повод подадена от адв. Д. П. молба от 16.12.2024 г. съставът на Софийския апелативен съд е констатирал, че в рамките на въззивното производство не е постановен съдебен акт при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което на ищеца следва да бъде дадена възможност да внесе по сметка на въззивния съд депозит (адвокатски хонорар) в размер на 500 лв. Съдът е изложил мотиви, че определя възнаграждението в този размер при съобразяване на: фактическата и правна сложност на спора (вида, естеството и обема на осъществената пред въззивния съд правна помощ – подаване на жалба, която преповтаря вече застъпена в рамките на първоинстанционния процес защитна теза, и явяване в едно съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства); най-новата практика на СЕС, която позволява адвокатски хонорар да бъде присъден и под минимума по НМРАВ; вече полученото от процесуалния представител на ответника възнаграждение в значителен размер за осъществената в рамките на първоинстанционното производство защита, както и отчитайки обстоятелството, че предвид спецификата на особеното представителство, което се осъществява в отсъствие на представляваната страна, определеният хонорар в крайна сметка рефлектира негативно в правната сфера на самия ответник, защото платената от ищеца сума се присъжда отново в негова полза, заедно с другите разноски на тази страна при условията на чл. 78, ал. 1 ГПК. Особеният представител може да поиска определяне на допълнително възнаграждение във въззивното производство, ако същото не е определено правилно или оказаната правна помощ и съдействие, с оглед фактическата и правна сложност на делото, надхвърля по обем вече определеното възнаграждение, като компетентен да се произнесе по основателността на молбата е въззивният съд. Частната жалба, с която е настоящият състав е сезиран, по своето правно естество представлява искане за изменение на постановеното от въззивния съд определение, с което възнаграждението на назначения особен представител за въззивното производство е определено в размер на 500 лв., доколкото с жалбата всъщност се иска определяне на допълнително възнаграждение на особения представител в по-висок от вече определения размер. Това искане следва да бъде разгледано от компетентния съд по реда на чл. 248 ГПК. Съдебният акт, с който се определя размер на възнаграждението за назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, платимо от ищеца по делото, представлява по своята правна същност акт за определяне на разноски по делото. Макар и да не е постановен по реда на чл. 78 ГПК (разпределение на отговорността за разноски с оглед изхода на спора), актът за определяне на размер на възнаграждението на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК е от същата категория актове, респ. – подлежи на изменение от постановилия го съд, а при отхвърляне на искането на правоимащото лице, което в тази хипотеза е особеният представител, за увеличаване размера на определеното му възнаграждение – на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. чл. 248 ГПК (така определение № 25 от 10.02.2022 г. по ч. гр. д. № 5031/2021 г. на ВКС, І г. о., определение № 60276 от 21.07.2021 г. по ч. т. д. № 753/2021 г. на ВКС, І т. о., определение № 564 от 13.11.2017 г. по ч. т. д. № 2076/2017 г. на ВКС, І т. о. и др.). Всички цитирани от частния жалбоподател определения на състави на ВКС, които според него обосновават наличието на постоянна практика на касационната инстанция, утвърждаваща обжалваемостта на актове, като този, предмет на настоящата жалба, са по частни и частни касационни жалби срещу определения, постановени в производства по чл. 248 ГПК, с които е допуснато или е отказано допълването и/или изменението на постановени в съответните производства актове, приключващи делото в съответната инстанция – решения по съществото на спора или прекратителни определения, поради което и цитираната практика няма нищо общо с настоящия случай и не би могла да обоснове обжалваемостта на атакуваното определение. Едновременно с подаването на настоящата частна жалба, по идентични правни съображения особеният представител е депозирал пред въззивния съд и молба с вх. № 1238 от 17.01.2025 г. с правно основание чл. 248 ГПК именно с искане за изменение на възнаграждението на особения представител за въззивното производство и завишаването му. По тази молба въззивният съд не се е произнесъл предвид изпращането на делото на ВКС. Предвид изложеното частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а след стабилизиране на настоящото определение – делото следва да се изпрати на Софийския апелативен съд за произнасяне по молбата по чл. 248 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение