Определение № 1930 от 30.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 620/2023 г.

Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 2395/21.09.2022 година (допълнена с молба с вх. № 67/10.01.2023 година), подадена от Б. К. И., с която на основание чл. 303, ал.1 от ГПК, е поискано да бъде отменено решение № 69/23.06.2022 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 115/2022 година. С това решение е постановено да бъде предоставена на осиновената информация за нейния произход, включително за биологичните й родители, чрез осигуряване на достъп и издаване на преписи от гр. д. № 90/1972 година по описа на Районен съд Тутракан за допускане на пълно осиновяване. Решението е постановено по подадена от И. молба по чл. 105 от СК, с която е поискано, като осиновена при условията на пълно осиновяване, да й бъде предоставена информация за биологичния й произход, тъй като са налице важни причини, които налагат това. Искането е с правно основание чл. 105, ал. 1 от СК и е разгледано от състава на Окръжен съд Силистра именно на това правно основание. От изложеното в молбата за отмяна е видно, че на И. е бил предоставен достъп до гр. д. № 90/1972 година по описа на Районен съд Тутракан, така както е разпоредено с решението, чиято отмяна се иска. Съдържащите се в делото документи обаче не са били достатъчни за да се установи биологичния произход на И., поради което тя иска отмяна на решението на Окръжен съд Силистра, навеждайки доводи за това, че постановилия го съдебен състав не е изпълнил задълженията си, произтичащи от закона, за изясняване на делото и за събиране на доказателства, поради което делото е неизяснено. Подадената молба за отмяната е недопустима и трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Решението, чиято отмяна се иска е постановено в съдебно производство, предвидено по раздел ІІІ „Действие на осиновяването“ от глава осма „Осиновяване“ на СК и по-конкретно в чл. 105 от СК. Същото, съгласно чл. 105, ал. 2 от СК, влиза в сила, но с него не се разрешава гражданско правен спор между участниците в производството, поради което и не се ползва със сила на пресъдено нещо. С решение № 161/19.01.2021 година и решение № 60 190/28.06.2021 година, двете постановени по гр. д. № 1179/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е дадено тълкуване за характера на производството по допускане на осиновяване като е посочено, че то носи белезите на едно охранително производство. Като такова производството е преценено и в определение № 146/13.04.2020 година, постановено по ч. гр. д. № 682/2020 година, определение № 236/26.03.2021 година, постановено по гр. д. № 3609/2020 година,, определение № 234/21.06.2022 година, постановено по ч. гр. д. № 1642/2022 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 58/16.02.2021 година, постановено по ч. гр. д. № 217/2021 година и определение № 896/27.04.2023 година, постановено по гр. д. № 3943/2022 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. При него съдът не разрешава правен спор за защита на лични и имуществени права на лицето, поискало образуването на производството, а оказва съдействие при упражняване на правото на осиновеното лице да получи информация за биологичния си произход, след като провери дали са налице предвидените в закона предпоставки за това. Актът на съда по чл. 105, ал. 1 от СК е охранителен, тъй като не отрича и не признава съществуването на материални субективни права. Самото производство е уредено както със специални правила в СК, така и чрез общите правила на ГПК по отношение на охранителните производства. Съгласно чл. 540 от ГПК за охранителните производства освен общите правила на кодекса се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207 - 266 и чл. 303 - 388. От това следва, че законодателят изрично е изключил постановените в охранителните производства съдебни актове от приложното поле на производството по отмяна на влезли в сила решения по глава двадесет и четвърта „Отмяна на влезли в сила решения“ на ГПК. Затова и тъй като решение № 69/23.06.2022 година на Окръжен съд Силистра, постановено по гр. д. № 115/2022 година е постановено в такова производство то не подлежи на отмяна. Наред с това съгласно т. 2 от ППВС № 2/29.09.1977 година на отмяна подлежат само съдебните актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, като чрез нея се цели именно преодоляване на обвързващото действие на тази сила в отношенията между страните и да бъде възстановена висящността на спора между тях. Затова съдебни актове, които не се ползват със сила на пресъдено нещо не подлежат на отмяна-в тази връзка т. 3 и т. 4 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС. Обективираните в ППВС № 2/29.09.1977 година, което постановление е запазило действието си и при съществуващата към настоящия момент нормативна уредба на отмяната, указания са задължителни за съдилищата, поради което съдебен акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо не подлежи на отмята и молбата за това е недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение