Определение № 112 от 14.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1127/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по съвместна частна жалба на К. Т. Д., Г. Д. Д. (действащ чрез своята майка и законен представител К. Т. Д.), С. Г. Д., П. Г. Д. и Г. П. Д., всички от [населено място], срещу определение № 120 от 20.03.2024 г. по в. т. д. № 528/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, на основание чл. 248 ГПК, е изменено постановеното по същото дело решение № 443 от 13.12.2023 г. в частта за разноските, като ищците-настоящи частни жалбоподатели са осъдени да заплатят ЗД „Евроинс“ АД, [населено място] разноски за касационното производство (т. д. № 65/2021 г. на ВКС) в размер на 11 200 лв. – държавна такса. Частните жалбоподатели считат атакуваното определение за неправилно. Твърдят, че искането на ответника ЗД „Евроинс“ АД за присъждане на разноски за касационното производство е направено в производството по гр. д. № 207/2022 г. на Хасковски окръжен съд и същото е оставено без уважение, като доколкото в тази му част определението по чл. 248 ГПК не е било обжалвано пред Пловдивски апелативен съд, същото е стабилизирано и въпросът за тези разноски не е могъл да бъде преразглеждан. Ответникът по частната жалба – ЗД „Евроинс“ АД, [населено място] – не изразява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт. С атакуваното определение Пловдивски апелативен съд е изменил постановеното по делото решение, като е уважил молбата на ответника по исковете ЗД „Евроинс“ АД за присъждане на сумата 11 200 лв., представляваща разноски за разглеждане на делото пред Върховен касационен съд (т. д. № 65/2021 г. на ВКС). За да промени застъпеното във въззивното решение свое становище, че въпросът за присъждане на тези разноски не може да бъде разглеждан предвид липсата на подадена частна жалба срещу постановеното от първата инстанция определение по чл. 248 ГПК, решаващият състав е взел предвид, че: Първоинстанционният съд се е произнесъл по искането на застрахователя по чл. 248 ГПК в производство, в което са разгледани само исковете на новоконституираните ищци Г. П. Д. и М. П. Б., в качеството им на наследници на починалата в хода на процеса ищца Д. Б. Д., след като първото първоинстанционно решение е било обезсилено по отношение на тяхната наследодателка и делото е върнато на първата инстанция за разглеждане, в която част първото въззивно решение е било потвърдено от Върховен касационен съд; Претендираните разноски за касационно производство са направени по повод касационна жалба срещу първото въззивно решение № 260008 от 18.09.2020 г., постановено по в. т. д. № 336/2020г. в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и по отношение на исковете, предявени от ищците К. Т. Д., Г. Д. Д. (действащ чрез своята майка и законен представител К. Т. Д.), С. Г. Д., П. Г. Д. и Г. П. Д. (действащ в лично качество), в която част първото въззивно решение е било отменено от Върховен касационен съд. Съобразявайки посочените обстоятелства, новият въззивен състав е приел, че именно той, а не първоинстанционният съд, разглеждащ исковете на новоконституираните ищци, следва да се произнесе по разноските за касационното производство, тъй като след отмяна на първото въззивно решение делото е върнато за ново разглеждане на него. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. Направените разноски за държавна такса в производството по т. д. № 65/2021 г. на ВКС се дължат на касатора ЗД „Евроинс“ АД, тъй като атакуваното от него въззивно решение № 260008 от 18.09.2020 г. в. т. д. № 336/2020 г. на Пловдивски апелативен съд е отменено в частта, с която е обезсилено постановеното от Хасковски окръжен съд решение № 139 от 22.11.2019 г. по т. д. № 191/2018 г. по отношение исковете на К. Т. Д., Г. Д. Д. (действащ чрез своята майка и законен представител К. Т. Д.), С. Г. Д., П. Г. Д. и Г. П. Д.. Поради това, че след отмяната на въззивното решение в посочената му част делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд, с оглед императивната разпоредба на чл. 294, ал. 2 ГПК, компетентен да се произнесе по дължимостта на разноските за касационното производство е именно този съд, а не първоинстанционният Хасковски окръжен съд. По изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение