Решение № 1208 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8338/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. А. М., гражданин на Сирийска арабска република, против решение № 16125 от 12.05.2025 г., постановено по адм.д. № 2336/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София-град отхвърля жалбата на Д. А. М. против решение № 1581/12.02.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), на жалбоподателя е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът констатира, че административното производство започва по молба за международна закрила, подадена от Д. А. М., гражданин на Сирия, роден на [дата]. в [населено място], област Дейр Алзор, Сирия, етническа принадлежност: [заличен текст], вероизповедание: [заличен текст], семейно положение: неженен, с лични данни установени с декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Приема, че в проведеното интервю жалбоподателят твърди, че напуснал Сирия на 10.07.2024 г. и нелегално преминал в Турция, където останал двадесет и осем дни. На 08.08.2024 г. влязъл незаконно в Република България през зелена граница с група от още двадесет човека. Когато преминал на българска територия, тръгнали с кола за гр. София и там се предали на полицията. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Напуснал страната си заради военните действия и несигурността. Споделя, че когато напуска Сирия сражения се водели между кюрдите и иранските групировки в [населено място], област Дейр Алзор, където живеел до отпътуването си, но не вече всеки ден, а по веднъж месечно. Твърди, че лично не е бил свидетел на въоръжени действия, но къщата им била разрушена в началото на войната и трябвало да се преместят в друга. Молителят сочи, че нито той, нито някой от семейството му са пострадали в резултат на военните действия. Посочва, че икономическото положение е много лошо и едва се препитава семейството му, всичко било скъпо и не можели да се изхранват. Няма достатъчно работа, ток и вода редовно. По време на интервюто декларира, че в Сирия не е имал проблеми заради принадлежността си към етническа група, не е имал проблеми заради изповядваната от него религия. Не е членувал във въоръжена групировка, нито в паравоенни формирования, не е арестуван или осъждан. Не е членувал в политическа партия или организация, не е имал проблеми с официалните власти, армията или полицията в Сирия. Не му е оказвано насилие. Има начално образование и е работил като земеделец. Посочва, че семейството му е в Сирия. При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същото е постановено в съответствие с материалния закон. Решението е мотивирано с бежанската история на чужденеца при проведеното интервю относно причините същият да напусне страната си по произход, както и за причините за нежеланието му да се завърне в родината си. Първоинстанционният съд, позовавайки се на бежанската история на Д. А. М., излага съображения, че спрямо него не са установени материалноправните предпоставки на чл. 8, ал.1 ЗУБ, тъй като липсват конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод неговата политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават на жалбоподателя основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Д. А. М. изрично заявява, че не членува в политическа партия или организация, както и във въоръжена групировка, както и че не е имал проблеми с официалните власти в страната по произход, не е бил арестуван, съден или осъждан, срещу него няма образувани дела, няма контакти с полицията в държавата по произход. По тези съображения съдът прави извод, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Д. А. М.. По отношение обстановката в Сирия съдът взема предвид представените актуални справки, изготвени от дирекция „Международна дейност“ на ДАБ – МС, относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия след свалянето от власт на президента Башар Асад. По отношение на основанията за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 ЗУБ съдът се позовава на данните, съдържащи се в интервюто на молителя и прави извод, че правилно административния орган приема, че липсват доказателства жалбоподателят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ - като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, или наказание. Освен това самият жалбоподател твърди, че не е имал проблеми с официалните власти, не е бил задържан, съден или осъждан, не твърди също така спрямо него да е оказвано насилие. По тези съображения съдът прави извод за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. Относно приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ съдът взема предвид решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., както и приложената справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия и излага подробни съображения, обосноваващи, че изискванията на цитираната норма не са налице. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда за липса на материално правните предпоставки на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В тази насока съдът излага обстойни мотиви, които на основание чл. 221, ал. 2 АПК напълно се споделят от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, напълно кореспондиращи с данните от представените справки относно Сирия с вх. № № МД-02-60/29.01.2025 г. и МД-02-200/08.04.2025 г., административният съд обосновава законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че административният орган е преценил всички относими обстоятелства и доказателства, свързани с личното положение на търсещия закрила и въз основа на тях правилно приема, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Правилно съдът приема, че кандидатът за статут не установява да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 вр. ал. 1 ЗУБ, не членува в политически партии, не е арестуван или осъждан. Посочените от чужденеца причини да напусне Сирия са такива от личен и социален характер и не обосновават основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Законосъобразен е изводът на съда, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Д. А. М. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. Правилно съдът посочва, позовавайки се на данните, съдържащи се в интервюто на молителя, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, или наказание. В случая липсват и твърдения в тази насока. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, съобразно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ включително при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/2012, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква „в“ от директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Обстановката на територията на Сирия в момента е динамична, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава не налага извод за съществуващ риск от безогледно насилие по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ в държавата на произход на търсещото закрила лице, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Посочените от жалбоподателя причина в интервюто са икономически. Представените в хода на първоинстанционното производство справки са изготвени от дирекция „Международна дейност" на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните на произход" (2023 г.) и са съставени изцяло на базата на преглед на публично достъпни външни източници на информация. Тези справки имат характер на официален писмен документ в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган извършва проверка и установява определени факти, отразени в документите. Справките са изготвени в кръга на правомощията на агенцията и са официален документ, чиято доказателствена тежест не е оборена. Следователно изводите на съда за материална законосъобразност на оспорения акт са правилни. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неоснователен е доводът на Д. А. М., че в първоинстанционното производство е нарушено правото му на защита, тъй като не е ползвал правна помощ в процеса и не разбира български език. Съдът отказва правна помощ на жалбоподателя, но съдебният акт не е обжалван и е влязъл в сила. Независимо от това Д. А. М. депозира редовна касационна жалба, по която е образувано настоящото дело. Жалбоподателят е редовно призован и му е осигурен преводач. Съдът спазва изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК и проверява законосъобразността на оспорения административен акт на основанията, посочените в чл. 146 АПК като се произнася с решение, в което обсъжда събраните доказателства в тяхната съвкупност, както и доводите и възражения на страните. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложени съображения Върховният административен съд, второ отделение,