Решение № 5325 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9342/2017 г.

Решение № 5325 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9342/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП срещу Решение № 1374 от 27.07.2017 г., постановено от Административен съд - П., по адм. дело № 1191 по описа на същия съд за 2017 г., с което е отменен Ревизионен акт № Р-24-1401115-091-01/07.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., ИРМ - П., потвърден с Решение № 96 от 09.02.2015 г. на Д. Д. "ОДОП" П., в обжалваната част за непризнат данъчен кредит на обща стойност 32 232,57 лв. и допълнително начислен ДДС в размер на 32 414,46 лв., ведно с установените прилежащи лихви в размер на общо 19 030,14 лв. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. Ответникът - "ТРАКИЯ ОЙЛ" ООД, представлявано от Д. Я., оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и неоснователна поради следните съображения: Делото е за втори път на производство пред ВАС. С решение № 5266 от 26.04.2017 г. по адм. дело № 8813/2016 г., състав на ВАС, първо отделение, е отменил решение № 1124 от 03.06.2016 г., постановено по адм. дело 999/2015 г. и делото е върнато за ново разглеждане с дадени указания, които са задължителни съобразно чл. 224 АПК. При новото разглеждане на делото Административен съд - П. е постановил решение, с което е отменил Ревизионен акт № Р-24-1401115-091-01/07.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., ИРМ - П., потвърден с Решение № 96 от 09.02.2015 г. на Д. Д. "ОДОП" П., в обжалваната част за непризнат данъчен кредит на обща стойност 32 232,57 лв. и допълнително начислен ДДС в размер на 32 414,46 лв., ведно с установените прилежащи лихви в размер на общо 19 030,14 лв. и е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата й част - по отношение начислената лихва в размер на 2 054,88 лв. В частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството - по отношение начислената лихва в размер на 2 054,88 лв., решението е влязло в сила като необжалвано. Първоинстанционният съд се е съобразил с указанията на ВАС като при новото разглеждане на делото той е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните доказателства. В корелация с приетата фактическа обстановка, включително и със заключението по ССчЕ, съдът е формирал конкретни правни изводи за всяка от спорните доставки поотделно, обсъдил е заключението на експерта по СТЕ и релевантните параметри за точното определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 107/08.07.2011 г. издадена от доставчика "Т. К." ООД и 6 бр. фактури, издадени през м. 10.2011 г., м. 11.2011 г. и м. 12.2011 г. от доставчика "Агромин 1" ЕООД всичките с предмет на доставката слънчоглед. Съдът е анализирал представените в хода на ревизията и в съдебно производство доказателства, свързани с предходната и пряката доставка, както и последващата реализация на стоките. Приел е, че е доказано реалното осъществяване на доставки по фактурите предвид това, че жалбоподателят освен процесните фактури представя и множество други доказателства, от които може да се направи извод за реалност на процесните доставки - приемо-предавателни протоколи, двустранно подписани и съдържащи имената на лицата, които са предали и приели стоките; складови разписки; кантарни бележки; договори за покупко-продажба. В частта по отношение допълнително начисления ДДС в размер на 32 414,46 лв., ведно с прилежащите лихви, първоинстанционният съд е приел РА за незаконосъобразен. Приел е, че изводите на органите по приходите за наличие на данни за укрити приходи, вследствие на което е преминато към ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК, са неподкрепени с доказателства. Според административния съд приетото от органите по приходите, че жалбоподателят е произвел по-големи количества от тези по счетоводните данни на дружеството е неправилно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационните оплаквания на жалбоподателя са неоснователни. Не е спорно, че процесните доставки имат за предмет родово определени вещи, собствеността върху които се прехвърля чрез тяхното отделяне и предаване. Установено е прехвърлянето на собствеността на стоките чрез приложените към пряката доставка приемо-предавателни протоколи. По делото са представени приемо-предавателни протоколи, двустранно подписани и съдържащи имената на лицата, които са предали и приели стоките, складови разписки, кантарни бележки, договори за покупко-продажба, пътни листа, товарителници, фактури от предходни доставчици. Действително по време на съдебното производство от ответника по спора е била оспорена истинността на представените товарителници и пътни листа. Но в случая съвкупната преценка на доказателства, вкл. ССчЕ установява придобиване правото на фактическо разпореждане върху стоките, респективно реалното осъществяване на доставките. Приемо-предавателните протоколи, в качеството им на частни документи нямат материална доказателствена сила, обвързваща съда и страните, но това не означава, че те нямат значение за процеса, защото следва да бъдат преценявани с оглед на всички доказателства по делото и те са свързани както с процесните фактури, така и с реалния резултат от доставките. Същите не са оспорени по отношение автентичност и съдържание и се ползват със съответната доказателствена сила, така че удостоверяват постигнатото между страните съгласие за индивидуализация на стоките. Според тълкуването на Директива 2006/112/ЕО, дадено в преюдициалните заключения на СЕС, преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит, и по-конкретно дали доставките са реално осъществени и предметът им използван ли е впоследствие в извършваната от задълженото лице облагаема дейност, се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата на доказване, установени в националното право, въз основа на глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото /арг. от т. 31 и т. 32 от решение по дело С-285/11/. Касационният съд намира за доказана по делото индивидуализацията на стоките, извършена чрез приемо-предаване и отделяне на стоките от вида им. Предвид горното, редовното осчетоводяване на процесните стоки при РЛ, доказаното прехвърляне на собствеността върху тях от доставчика към дружеството, както и последващата им реализация, водят до извод за правомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит и липса на основание за отказ от признаването му. По изложените съображения касационният съд намира решението на административния съд за правилно. Въз основа на събраните доказателства и изяснената фактическа обстановка се приема от касационния съд, че по процесните фактури са извършени доставки, настъпили са данъчни събития, правомерно е начислен данъкът, поради което и поради липса на други пречки за упражняване на правото на данъчен кредит, ревизионният акт, с който е отказано правото на приспадане по фактурите, се явява незаконосъобразен. В частта по отношение допълнително начисления ДДС в размер на 32 414,46 лв., ведно с прилежащите лихви, първоинстанционният съд правилно е приел РА за незаконосъобразен. По време на ревизионното производство във връзка с Искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица от органите по приходите са получени писма от Сдружение на производителите на растителни масла и маслопродукти в България и от Университета по хранителни технологии - П., в които се сочи, че производствените рандемани са в пряка зависимост от качеството на маслодайните култури /при което съдържанието на масло може да варира от 38 до 44% даже в рамките на един регион, съответно от 36 до 46 % според писмото на УХТ/, от производствения капацитет за преработка, прилаганите технологии и оползотворяване на отпадъчните продукти. Във връзка с горното изводът на първоинстанционния съд, че рандеман на сурово масло не може да бъде даден като твърда величина, а само вследствие на сериозно и задълбочено проверяване и изследване на конкретни данни при всеки производител, е правилен и напълно се споделя от настоящия състав на ВАС. С оглед на горното обжалваното решение на първоинстанционния съд е валиден, допустим и законосъобразен съдебен акт и като такъв следва да бъде оставен в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба се дължат разноски. Но с оглед на това, че такива не са сторени при настоящото производство, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,