Определение № 9582 от 12.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8268/2023 г.

ВАСПето отделение12.10.2023 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение №1103 от 03.05.2023г., постановено по адм. дело №550/2023г. по описа на Административен съд- Бургас. ОСЪЖДА А. Колева, да заплати на Агенция по вписванията сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева, разноски. Определението е окончателно Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ секретар: Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ /п/ РУМЕН ЙОСИФОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Колева, подадена против определение № 1103 от 03.05.2023 г., постановено по адм. дело № 550/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу писмо с изх. № 94-00-145/14.03.2023 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, а производството по делото е прекратено. Навеждат се доводи за неправилност на мотивите на АС- Бургас, според които липсва административен акт, годен за обжалване, тъй като оспореното писмо е имало единствено „ информационна функция“. Иска се отмяна на определението като незаконосъобразно. Претендират се разноски. Ответникът – изпълнителен директор на Агенция по вписванията, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва частната жалба и моли за оставянето й без уважение.Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.230 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение АС- Бургас е приел, че оспореното писмо няма белезите на индивидуален административен акт, а е има уведомителен и информативен характер. Не се касае за отказ да бъдат заличени данните, а разяснение на процедурата, която Колева следва да спази, за да бъде удовлетворено искането й. Определението е правилно. В процесния казус след инициирано регистърно производство по ЗТРРЮЛНЦ, по партидата на дружество с ограничена отговорност „Ти Ви Хотел“, е извършено вписване и на осн. чл.9 ЗТРРЮЛНЦ е обявен дружествен договор, в който договор се съдържат лични данни на А. Колева. Това лице е подало заявление с рег.№94-00-145/07.03.2023г., според което в качеството му на субект на данни упражнява правото си на изтриване пред АВп, ТР, в качеството й на администратор на лични данни. В заявлението е посочено, че в случай на приемане личните данни като предоставени на осн. чл.13, ал.9 ЗТРРЮЛНЦ, Колева оттегля съгласието си личните й данни да бъдат обработвани чрез публикуването им в дружествения договор по партидата на „Ти Ви Хотел“ООД до неограничен кръг от хора. Във връзка с горното било издадено писмо №94-00-145/14.03.2023г. на изпълнителен директор на Агенция по вписванията, с адресат „Ти Ви Хотел“ООД, в което е посочено, че дружеството в качеството си на администратор на лични данни, следва да предприеме необходимите действия, съобразни с изискванията на принципите на Регламент(ЕС) 2016/679 чието спазване е гарантирано от разпоредбите на ЗТРРЮЛНЦ, изразени в представяне на заверен препис от дружествения договор, обявен в ТР, в който личните данни на г-жа А. Колева са заличени, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена в търговския регистър. При тези данни законосъобразни са изводите на съда, че писмо №94-00-145/14.03.2023г. не представлява ИАА по см. на чл.21 АПК и няма характер на властническо волеизявление, а указва какво следва да извърши търговското дружество, съдружник в което е оспорващата/настояща частна жалбоподателка/ съобразно действащите материалноправни разпоредби, за да бъдат заличени личните данни на субекта на данни по см. на чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.). Съгласно чл.13, ал.9 ЗТРРЮЛНЦ, когато в приложените към заявлението за вписване, заличаване и обявяване документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях. Такъв е настоящият случай спрямо приложения от заявителя дружествен договор, съдържащ лични данни, към съответното заявление в регистърното производство. В този смисъл предвид публичния характер на базата данни, съставляваща търговския регистър АВп е изпълнила задължението си по чл.11, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ за осигуряване свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите, и следователно до делото на търговеца. Защитата на частта от базата данни на регистрите, които са личи по см. на чл.4, ал.1 от ОРЗД, е законодателно осигурено, чрез въведеното в чл.13, ал.6 изр. последно ЗТРРЮЛНЦ изискване към заявителя да представи към заявлението за вписване, заличаване и обявяване на заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон са заличени. В настоящия случай след като дружеството, в което частният жалбоподател е съдружник, инициирайки производство по чл.13 ЗТРРЮЛНЦ не е изпълнило задължението си по чл.13, ал.6, изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ, представените от него актове, подлежащи на обявяване, са публикувани със съдържание еквивалентно на съдържащите се в тях данни, предвид разпоредбата на чл.13, ал.9 ЗТРРЮЛНЦ. При заявеното от частния жалбоподател желание за заличаване на сочената от него категория данни, това следва да се извърши по определения в приложимия закон –ЗТРРЮЛНЦ начин. Именно указание относно определения в закона ред за заличаване на лични данни в регистърното производство се съдържа в оспореното пред първостепенния съд писмо, поради което същото не ограничава права и не създава задължения за частния жалбоподател, т.е. не рефлектира неблагоприятно в неговата правна сфера, както правилно е приел АС- Бургас. Не се кредитират доводите в частната жалба. Противно на тезата на частния жалбоподател, налице е изрича материалноправна уредба относно реда за осъществяване правото на субекта на данни по чл.17 ОРЗД, и това е процедурата по чл.13, ал.6 вр. ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, по която е предвидено да се реализира изискването на чл.2, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ обстоятелствата и актовете по ал.1 на чл.2 от с.з. да се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на ОРЗД, в производството по глава втора ЗТРРЮЛНЦ. Установената в закона процедура по заличаване на определена категория лични данни обезпечава публичния характер на информацията в ТР(принцип на публичност по чл.11 ЗТРРЮЛНЦ), който характер означава, че обработването по см. на чл.4, т.2 ОРЗД на определена категория лични данни е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес по см. на чл.6, т.1, б. „д“ ОРЗД и е законосъобразно чрез прилагане на визираното по-горе условие по см. на чл.6, т.1 ОРЗД. Казано по друг начин, в хипотезата на последващо оттегляне съгласието на субект на данни за обработване на част от личните данни, дадено като основание за това обработване по см. на чл.17, т.1, б.“б“ ОРЗД, дори относимо към конкретния казус чрез заявеното от частната жалбоподателка оттегляне съгласието посочените от нея категории лични данни да бъдат обработвани чрез публикуването им в дружествения договор по партидата на „Ти Ви Хотел“ООД, неизпълнението на законова норма относно реда за осъществяването му би отрекло възможността за реализирането на правото на изтриване, предвид кумулативния характер на изискването на чл.17, т.1, б. „б“ ОРЗД, включващо липсата на друго правно основание за обработването. Предвид горното, обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По искането за разноски,касационният състав намира, че в случая А. Колева следва да бъде осъдена да заплати на Агенция по вписванията, сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,

Цитирани разпоредби

20