Решение № 14288 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6037/2009 г.

Решение № 14288 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6037/2009 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от ОД "Земеделие" - Перник и МЗХ, чрез общия им пълномощник юк Людмила Любомирова, против Решение № 38/04.03.2009 г. по адм. дело № 595/2008 г. по описа на ПАС. Двамата касационни жалбоподатели, които са: директора на Областна дирекция "Земеделие" - Перник и министъра на земеделието и храните не са доволни от постановеното от Пернишкия административен съд решение, с което се отменя заповед № РД-19/22.07.2008 г. на директора на ОД "Земеделие и гори" - Перник, с която е одобрено протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, в частта за имотите с № № 013002 и 062001, находящи се в землището на с. Костуринци, общ. Трън и молят същото да бъде отменено в тази му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Считат за неправилни изводите на съда, че тези имоти са гори по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ (Закона за горите) и следва да се включат в Приложение № I към раздел II от протоколното решение по чл. 45в, ал. 6 от ППЗСПЗЗ като земи, неправилно определени по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Твърдят, че планът за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, както и КВС по ЗВСГЗГФ за землището на с. Костуринци не са обжалвани и са влезли в сила. Извършено е обединяване на цифровия модел на картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ с цифровия модел на горския фонд по лесоустройствения проект, който за землището на гр. Трън е изработен през 2002 година. КВС, според която процесните имоти изцяло попадат в селскостопанския фонд и имотите са отразени като земеделски земи по вид и начин на трайно ползване, причислени са към поземления фонд и съответстват на земите, останали след възстановяване правата на собствениците, е точно възпроизведена в протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Молят в обжалваната му част съдебното решение да бъде отменено. В открито съдебно заседание пред ВАС касаторите поддържат жалбата и молят да бъде уважена по изложените в нея съображения. Представени са писмени бележки. Ответникът - Изпълнителна агенция по горите, гр. София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата. Изразява становище, че решението на Административен съд - Перник е правилно и моли да бъде оставено в сила, а жалбата срещу него като неоснователна да бъде оставена без уважение. Заинтересованите страни - Кмета на Община Трън и Агенция по геодезия, картография и кадастър, гр. София, не вземат отношение по жалбата. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок от страна и е допустима, а разгледана за касационните претенции по реда на чл. 218 от АПК е неоснователна. Решението в обжалваната част за отмяна одобреното по чл. 45в от ППЗСПЗЗ решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ за посочните имоти е правилно. Постановено е при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложен материалният закон и е обосновано. Не се обективира наличие на касационни основания от претендираните с жалбата по чл. 209, т. 3 от АПК и същото следва да бъде оставено в сила. Съвместната касационна жалба (наименована само "жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна. С решение № 38 от 4 март 2009 г. по адм. дело № 595/2008 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 45в, ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), Административен съд - Перник ОТМЕНЯ заповед № РД-19/22.07.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Перник, с която е одобрено протоколно решение от 21.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, в частта за имотите с номер по КВС № 013002 и № 062001, находящи се в землището на с. Костуринци, община Трън; ВРЪЩА преписката в тази част за ново произнасяне при спазване указанията на съда и ОТХВЪРЛЯ оспорването на заповед № РД-19/22.07.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Перник, с която е одобрено протоколно решение от 21.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ в останалата част. Така постановеното съдебно решение не е обжалвано пред ВАС с касационна жалба в частта му с отхвърлителния диспозитив, поради което в тази си част същото е влязло в сила и спорът не може да бъде разглеждан и пререшаван. Предмет на касационна проверка е решението в частта му по първия и втория диспозитив, а именно в които съдът е отменил оспорения пред него административен акт и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания. В тази си обжалвана част решението е неправилно. При правилна правна квалификация на спора и напълно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил погрешни правни изводи, че двата имота с № 013002 и № 062001 са гори по смисъла на ЗГ (Закона за горите) и следва да се включат в Приложение № 1 към раздел II от протоколното решение по чл. 45в, ал. 6 от ППЗСПЗЗ като земи, неправилно определени по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Приел е, че за частите от тези имоти няма основание за съставяне на акт за общинска собственост, независимо, че са включени в протоколното решение като имоти от КВС. Частите от имотите са гори и предвид изричната разпоредба на чл. 19, ал. 12 от ЗСПЗЗ, след изтичане на 5 годишния срок по ал. 4, същите следва да бъдат управлявани и стопанисвани от държавата. Съгласно заключението на вещото лице това са имоти, които са били гори преди национализацията. В резултат на тези съображения указанието към административния орган е за включване на тези имоти в списъка на имотите по чл. 45в, ал. 6 от ППЗСПЗЗ като неправилно определени по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като са гори по смисъла на ЗГ, а не земеделски земи. Както изводите, така и указанията са незаконосъобразни. Държавна агенция по горите, понастоящем преименувана в Изпълнителна агенция по горите е оспорила Протоколно решение от 21.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № РД - 19 от 22.07.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Перник, в частта за землището на с. Костуринци с ЕКАТТЕ 39027, в частта по Приложение № 1 към раздел I, т. 1, в частта за имоти по КВС № 013002 с площ 12, 547 дка; № 042001 с площ 46, 046 дка; № 043008 с площ 49, 251 дка; № 059001 с площ 53, 536 дка; № 061006 с площ 20, 792 дка; № 062001 с площ 2, 34 дка; № 073001 с площ 12, 871 дка и № 074001 с площ 156, 467 дка. Това е бил предмета на адм. дело № 595/2008 г. по описа на Административен съд - Перник след разделяне на производството по жалбата за различните землища - 52 на брой и според уточнението на жалбата, направено допълнително с писмо изх. № 07-38/13.10.2008 г. на Държавна агенция по горите. За тези 8 имоти се е твърдяло, че представляват гори по смисъла на Закона за горите, установено с извършваните инвентаризации на горите и земите от горския фонд, които в картата на възстановената собственост са отразени като земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Според жалбоподателя пред първата инстанция - Държавна агенция по горите, незаконосъобразността на обжалвания протокол се състои в това, че чрез него се дава възможност общината да стане собственик на гори от горския фонд извън и в нарушение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. ЗСПЗЗ предвижда тази възможност в случаите, когато земеделските земи не са потърсени от техните собственици и са останали след възстановяването на правата на собствениците за временно стопанисване от общините по силата на чл. 19 от същия закон, а горите, останали след възстановяване на правата на собствениците, остават държавна собственост по силата на чл. 14а от ЗВСГЗГФ. Административният съд е приел, че само два от процесните имоти са гори, а не земеделски земи и по-конкретно № 013002 и № 062001 и затова те следва да се включат в Приложение № 1 към раздел II от протоколното решение по чл. 45в, ал. 6 от ППЗСПЗЗ като земи, неправилно определени по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като се е позовал на съдебно-техническата експертиза, базирана на данни от лесоустройствената карта към лесоустройствения проект, изработен през 2002 година. Според вещото лице насажденията в тези имоти са включени в горския фонд, видно от картите към лесоустройствения проект от 2002 година. Приложимата за настоящия казус нормативна уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 19 от ЗСПЗЗ и в чл. 45в и чл. 45г от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ "общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост". От данните по делото се установява, че за землището на Костуринци планът за земеразделяне, картата на реалните граници (съществуващи и възстановими) и КВС по ЗВСГЗГФ са обнародвани в "Държавен вестник" респективно през 1997 година, през 1994 година и 2000 година, поради което са влезли в сила преди лесоустройствения проект от 2002 година, в който насажденията в двата спорни имота са включени в горския фонд. Отделно от това, съгласно чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ "общинската служба по земеделие предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и осигурява достъп за заседанията на комисията до картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ". От тази разпоредба следва, че определянето на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се извършва въз основа на данните от картата на възстановената собственост (КВС) и регистъра на имотите към нея, а не въз основа на данните отразени в лесоустройствения проект (ЛУП). Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г., картата на възстановената собственост (КВС) обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, както и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Според чл. 6, ал. 1 от наредбата, създаването на картата на възстановената собственост обхваща: 1. обединяване на цифровите данни от плановете и картите по чл. 1, ал. 2 за възстановената собственост върху земеделските земи, горите и земите от горския фонд; 2. отстраняване на констатирани при обединяването несъответствия във: а) общата граница между земеделските, горските, териториите по § 4 ЗСПЗЗ и стопанските дворове на прекратените организации по § 12 ЗСПЗЗ, защитените, нарушените и транспортните територии, водните течения и водните площи; б) землищните граници; 3. отстраняване на несъответствия, непълноти и грешки в местоположението и данните за имотите, засегнати от дейностите по т. 2; 4. коригиране на кодове за: трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване на поземлените имоти, вид собственост, начин на възстановяване на имотите и др.; 5. въвеждане и актуализиране на данни за собственици в регистрите към КВС. Лесоустройственият проект не фигурира в КВС и не е част от тази карта. Лесоустройствените проекти, Лесоустройствените планове и Лесоустройствените програми се създават по реда на чл. 25 от Закона за горите (ЗГ), като съдържанието им е посочено в § 1 от ДР на ЗГ. В чл. 45в, ал. 2, а и в ал. 3 от ППЗСПЗЗ няма изискване съществуващия лесоустройствен проект за землището да се предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и тя в случая се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ - с извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост, в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землището на с. Костуринци, като в решението е отразен и начинът на възстановяване на собствеността върху тях, както изисква разпоредбата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Меродавно по отношение на имотите, за които се твърди, че са гори, а не земеделски земи, е отразяването във влязлата в сила карта на възстановената собственост. Въпросите относно характеристиките на поземлените имоти - кадастрални единици са относими към спора за вида на собствеността - държавна или общинска, но разрешаването на този спор е недопустимо в хода на административното производство. Правнорелевантните факти в случая са дали имотите, които жалбоподателят пред първата инстанция определя като гори, са включени в картата на възстановената собственост и дали тя е влязла в сила. В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, че картата на възстановената собственост (КВС), така както е създадена и влязла в сила, е възпроизведена в протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Като е изградил изводите си на базата на ЛУП, а не на КВС съдът е постановил решение, което не съответства на закона. Затова същото ще трябва да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърли като неоснователна жалбата, подадена от Държавна агенция по горите, преименувана в Изпълнителна агенция по горите. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,