Определение № 13334 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4710/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176 а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Й. Р. И., [ЕГН], с адрес: гр. София, [улица], чрез адв. Ж. Каналиев, с искане за изменение на влязло в сила Решение № 8224/29.07.2025 г., постановено по адм. дело № 4710/2025 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение, в частта за разноските. От страна на молителя са изложени доводи, че решението в частта за разноските следва да бъде изменено, като размерът на присъдените разноски в полза на ответника по делото /Столична община/ бъде намален. Твърди, че съдът при определяне размера на разноските не е взел предвид направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност и е определил размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение като не се е съобразил размера с действащата към момента на постановяване на решението правна уредба. Моли съда да измени решението си в частта за разноските, като намали същите в размер от 100 /сто/ лева. Ответникът по искането – кметът на Столична община - район „Слатина“, чрез своя процесуален представител юриск. В. Дъбов изразява становище по подаденото искане. Моли съда да остави без уважение подадената молба за изменение на решението в частта за разноски. Върховният административен съд, пето отделение като взе предвид изложените доводи в молбата и доказателствата по делото, приема следното: Искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноски е подадено в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК и е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно, като съображенията за това са следите: С Решение № 8224/29.07.2025 г., постановено по адм. дело № 4710/2025 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение, съдът е оставил в сила Решение № 8657/13.03.2025 г. постановено по адм. дело № 10389/2024 г. по описа на Административен съд – София-град. Със същото решение съдът е осъдил касационния жалбоподател /Й. Р. И./ да заплати на ответника /Столична община/ разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Правото за присъждане на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Същото не се реализира служебно от съда, а по искане на страната, направено до приключване на устните състезания във всяка инстанция. Претенцията за разноски е обусловена от съдебния акт и е част от произнасянето на съда по спорния предмет. В случая предвид изхода на правния спор и направеното искане от процесуалния представител на ответника, касационният съдебен състав е присъдил дължимите на Столична община разноски след обсъждане на направеното от касатора възражение за прекомерност. Юрисконсултското възнаграждение е определено в размер, който е в съответствие с редакцията на разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ действащи към момента на постановяване на съдебното решение, чието изменение в частта за разноски се иска. Съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.) по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. По административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Неоснователно се явява твърдението на молителя, че съда неправилно е определил размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение. В правомощията на съда е да определи размера на юрисконсултско възнаграждение съгласно предвидения диапазон в разпоредбата на чл.24 от Наредбата, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, което именно е сторено. Предвид изложеното липсват основания за изменение на решението в частта за разноските, поради което искането за изменение на решението в тази му част следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният административен съд, Пето отделение,