Решение № 8508 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14675/2013 г.

Решение № 8508 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14675/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната комисия по хазарта против решение № 5864 от 23.09.2013 г. по адм. дело № 3573/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № ЧР-01-54/16.03.2012 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на Кирил Чавдаров Петров е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, тъй като длъжността е съкратена, а заповедта в този смисъл е издадена след изпълнение на всички законови предпоставки. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Петров против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Заключението на съдебния състав, че независимо, че е издадена от компетентен орган (съгласно чл. 6, ал. 3, т. 6 от Устройствения правилник на Държавната комисия по хазарта и нейната администрация, председателят е орган по назначаването на държавните служители в комисията) и при спазване на формалните изисквания на чл. 108 от ЗДСл, заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са нарушени материалния закон и целта на закона, е законосъобразно и следва да бъде споделено изцяло. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. В случая правилно е преценено, че предпоставките, предвидени в текста, не са осъществени. Установено е, че жалбоподателят пред първоинстанционния съд и ответник в касационното производство е назначен на длъжност "главен експерт" в отдел "Административно-правно и информационно обслужване" в дирекция "Финансово-стопански дейности, административноправно и информационно обслужване" в Държавната комисия по хазарта и заема единствената щатна бройка за тази длъжност, съгласно длъжностното разписание от 01.01.2012 г., тъй като само на този служител са възложени функции по създаване и поддържане на компютърни работни места в комисията; поддържане на компютърната мрежа, на автоматизираните регистри, на електронните досиета и по актуализация на софтуера. Задълженията на другия служител, заемащ длъжността "главен експерт" в същия отдел, са в областта на човешките ресурси и се различни от изпълняваните от Петров (длъжностни характеристики, заключение на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза). Със заповед № 3-125/15.03.2012 г. органът по назначаването, въз основа на докладна записка от директора на дирекция "Финансово-стопански дейности, административноправно и информационно обслужване" предприема длъжностни промени в състава на дирекцията, като считано от 16.03.2012 г. съкращава бройката за длъжността "главен експерт" в отдел "Административно и информационно обслужване", заемана от жалбоподателя и създава длъжност "младши експерт" с функции в областта на счетоводното обслужване (длъжностна характеристика) в отдел "Финансово-стопански дейности" на същата дирекция. На основание цитираната заповед и утвърденото във връзка с това ново длъжностно разписание на дирекцията, считано от 16.03.2012 г. бройките за длъжността "главен експерт" в отдел "Административно-правно и информационно обслужване" са намалени на 1 (длъжностно разписание от 16.03.2012 г.). На това основание със заповедта, предмет на оспорване служебното правоотношение на Петров е прекратено. Функциите, изпълнявани от Петров по поддържане на компютърната мрежа и софтуера, са запазени, като се възложени от комисията на "Интрон" ЕООД, гр. София въз основа на договор за абонамент от 30.03.2012 г. Функциите, свързани с поддържане на електроните регистри и досиета, също са запазени (в този смисъл са представените Вътрешни правила за правата и задълженията на потребителите, ползващи ИТ услуги в Държаната комисия по хазарта, както и регламентацията в Наредба № Н-3/04.09.2012 г. за воденето, поддържането и подлежащите на вписване обстоятелства в електронните регистри на Държавната комисия по хазарта и за предоставяните електронни услуги) и са възлагани за изпълнение на друг служител на комисията (свид. Драгинова и Николов). При тези данни аргументирано първоинстанционният съд приема, че предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не са изпълнени. За да възникне посоченото в нормата основание, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая, независимо че длъжността, заемана от служителя, е премахната като нормативно определена позиция, присъщите й функции и задължения са запазени и продължават да се изпълняват в Държавната комисия по хазарта. Поради това правилно е преценено, че втората от кумулативно установените в цитираната по-горе разпоредба предпоставки не е осъществена и следователно не е налице съкращение на заеманата от служителя длъжност, а правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е упражнено в нарушение на материалния закон и на целта на закона, тъй като не е насочено към оптимизиране на работата, а към освобождаване на конкретен служител, независимо, че изпълняваните от него служебни задължения са запазени в пълен обем. Възражението на касатора, че съкращението е реално, тъй като изпълняваните от служителя функции са възложени на външен изпълнител, е неоснователно. Това обстоятелство е в подкрепа на извода, че задълженията на служителя са запазени и Държавната комисия по хазарта се нуждае от лице, което да я изпълнява. Поради това следва да се приеме, че длъжността на Петров е съкратена, без да са осъществени материалноправните предпоставки за това. Възлагането по граждански договор на функции, които до момента са изпълнявани по служебно правоотношение обосновават извод, че е налице заобикаляне на закона, тъй като с тези действия на органа не са свързани с подобряване на работата, а са насочени към постигане на цел, която е в разрез с принципите на съкращението. Изложеното налага извода, че не е налице реално съкращение на длъжността, заемана от служителя Петров, и служебното правоотношение е прекратено в противоречие с изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че заповедта е издадена в противоречие със закона и неговата цел първоинстанционният съд постановява акт в съответствие с нормативната уредба. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на административния съд е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото договор за абонаментно обслужване, Вътрешни правила за правата и задълженията на потребителите, ползващи ИТ услуги в Държаната комисия по хазарта, правилата на Наредба № Н-3/04.09.2012 г. за воденето, поддържането и подлежащите на вписване обстоятелства в електронните регистри на Държавната комисия по хазарта и събраните гласни доказателства обосновават извода на съдебния състав, че дейността по електронното осигуряване на работата на комисията, както и функциите, изпълнявани от Петров, са запазени. Показанията на свидетелите са взети предвид като непротиворечиви относно обстоятелството, че функциите на Петров са възложени без изричен акт на друг служител, а наредбата е обсъдена единствено и само във връзка с твърденията за запазване на характерните за съкратената длъжност функции. Ето защо без значение е обстоятелството, че последният акт е издаден след прекратяване на правоотношението със служителя. По тази причина възраженията на касатора за необоснованост на съдебния акт не се споделят от настоящата инстанция. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, а решението е постановено след обсъждане на доказателствата и доводите на страните. Показанията на свид. Николов и Драгинова са обсъдени и правилно са взети предвид като непротиворечиви, а също и поради факта, че се подкрепят от представените писмени доказателства, цитирани по-горе, които преценени съвкупно налагат извода, че функциите и задълженията, изпълнявани от служителя, чиято длъжност е съкратена, са запазени. Ето защо доводът на касатора за предубеденост на свидетелите и за допуснато процесуално нарушение при оценката на доказателствата, е неоснователен. Решението е постановено след цялостно обсъждане на събраните доказателства, а изводите на съдебния състав са подробно мотивирани с конкретни съображения относно основателността на жалбата. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и следва да бъде оставен в сила. При липсата на доказателства за действително направени разноски в касационното производство съдът намира, че такива на следва да бъдат присъждани на ответника по касационната жалба въпреки направеното искане. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,