Определение № 308 от 01.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4871/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. В. П. срещу определение № 2401 /20.09.2021 г. по в.гр.д. № 884 /2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е изменено решение № 656 от 16.06.2021 г., постановено същото дело и съдът е осъдил Л. В. П. да заплати на адв. Г. Г. сумата 8 119.13 лева адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА за производството пред САС За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок от легитимирани страни. Л. П. не е подал отговор на молбата. Молителите са представили списък за разноски, представлявани са от адвокат и са представени два договора за правна защита и съдействие, от които се установява,, че е договорена безплатна адвокатска помощ, поради което молбите са основателни за размер, определен по чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят твърди, че по делото няма доказателства, че М. П. и Д. П. са материално затруднени лица, напротив, че самите те твърдят, че от години са работили за жалбоподателя и са живели в различни негови недвижими имоти, поради което не са имали разходи. Поддържа, че следва да се приеме, че няма данни ответниците да попадат в обхвата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. И че те не са материално затруднени лица, доколкото в тяхна полза са присъдени големи суми пари и съдебният изпълнител е предприел действия по събирането им. М. Л. П. и Д. К. П. са подали писмен отговор срещу частната жалба, в която я оспорват с твърдения, че не са в хипотезата на материално затруднени лица, клиент на адвоката. Частната жалба е допустима, но неоснователна поради основателността на възраженията на ответниците М. П. и Д. П.: Доводите на частния жалбоподател са неоснователни, защото видно от представените два договора за правна защита и съдействие по Закона за адвокатурата (л.33 и л.34 по възз. дело), в тях е уговорено, че те са сключени като договори за безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3, предл.2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Тази разпоредба предвижда възможност за оказване на безплатна правна помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. Конкретните уговорки визират „близки“. Следователно доводът на частния жалбоподател Л. П., че М. П. и Д. П. не са материално затруднени лица, е неотносим към конкретните уговорки и следователно е неоснователен. Към това следва да се добави и че съгласно установената практика, Л. П. е следвало да оспори наличието на основание за предоставяне на безплатна правна помощ и съдействие на посоченото в договорите основание и да посочи и представи доказателства в подкрепа на възражението си до изтичане на срока за отговор по молбата по чл.248 ГПК (така определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на І г. о. на ВКС), което той също не е направил. Поради изложеното, настоящият състав приема, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а искането на процесуалния представител на ответниците за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно за сумата 2 706.37 лева, определена съгласно чл.7,ал.3,т.7 от НМРАВ. Воден от изложеното съдът