Определение № 512 от 20.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 450/2010 г.

Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК по частната жалба вх. № 012556/28.VІІ.2010г. на П. Д. Д. от София срещу определението на ВКС състав на ІV ГО № 293 от 18.V.2010г. по гр.д. № 1733/2009г. Ответникът по частната жалба “П. град” ЕООД София не е заявил становище. Частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното определение ВКС е оставил без разглеждане молбата на П. Д. за отмяна на решението на ВКС, ІV ГО, от 14.І.2008г. по гр.д. № 1078/2005г. и е прекратил производството по делото поради изложени в молбата фактически твърдения и преценки на молителя за неправилни изводи на съда за отхвърляне на исковете му, неотносими към искането за отмяна, и, респективно, поради липса на изложени обстоятелства по чл.303 ал.1 т. 1 – 6 от ГПК. Определението е правилно. В молбата си за отмяна Д. не е посочил каквито и да било обстоятелства, покриващи някое от изчерпателно и изрично предвидените в чл.303 ал.1 от ГПК основание за отмяна. Изложените в молбата пространни фактически и правни съображения представляват твърдения за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закони и преценка на молителя за неправилност на изводите на решаващия съд, които, обаче, подлежат на проверка само в инстанционното производство, но не и в извънредното средство за контрол, каквото е отмяната. Съображения в същия смисъл се съдържат и в разглежданата частна жалба. Тъй като искане за отмяна е допустимо само при твърдяно наличие на някое от основанията по чл.303 ал.1 от ГПК, законосъобразно с атакувания съдебен акт молбата на Д. е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено. Ето защо определението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,