Определение № 7473 от 18.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5611/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на "Авто перфект" ЕООД срещу определение № 1384 от 18.04.2024 г. по адм. дело № 248/2024 г. на Административен съд - Велико Търново. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба - директорът на ТД на НАП - Велико Търново, не е изразил становище по нея. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение АС - Велико Търново, на основание чл. 159, т. 1 и 4 АПК, е оставил без разглеждане жалбата на "Авто перфект" ЕООД срещу заповед № 317 от 30.12.2009 г. на директора на ТД на НАП - Велико Търново и е прекратил производството по делото. Съдът е постановил този резултат при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. С обжалваната пред административния съд заповед № 317 от 30.12.2009 г. директорът на ТД на НАП - Велико Търново е преназначил на основание чл. 82, ал. 1 от Закона за държавния служител М. Н. на длъжността "главен инспектор по приходите" в отдел "Ревизии", дирекция "Контрол" на ТД на НАП - Велико Търново. Дружеството - жалбоподател е оспорило заповедта за преназначаване на държавния служител с доводи за нищожност поради неяснота относно издателя й, т.к. от съдържанието не можело да се установи кое лице и в какво качество е подписало същата. Жалбоподателят е обосновал правния си интерес от оспорването с обстоятелството, че преназначеният орган по приходите М. Н. е била ръководител на екип и един от двамата издатели на Ревизионен акт № Р - 04000419003375-091-001/16.12.2019 г., с който са установени задължения в тежест на дружеството. Оспорващият е заявил също, че ревизионният акт е предмет на съдебно оспорване по адм. дело № 773/2023 г. по описа на АС - Велико Търново. Съдът, при тези фактически обстоятелства, правилно е достигнал до извод, че оспорващият не е легитимиран да обжалва административния акт пред съда и за него не е налице правен интерес от търсената съдебна защита. Правният интерес е налице когато с административния акт пряко са засегнати права и законни интереси на оспорващия. В случая заповедта за преназначаване на държавния служител по никакъв начин не влияе пряко и непосредствено в правната сфера на дружеството. Един от основните принципи, на които се основава изпълнението на служебните правоотношения е принципът на стабилитет на служебното правоотношение. Държавният служител изпълнява легитимно служебните си функции въз основа на влязлата в сила заповед по чл. 82, ал. 1 ЗДСл до изменение или прекратяване на служебното правоотношение по реда и на основанията, предвидени в Закона за държавния служител. Същата не подлежи контрол за законосъобразност от правни субекти, които не са нейни адресати и се явяват трети лица за служебното правоотношение между органа по назначаване и държавния служител. Съдът коректно се е позовал в тази насока на трайната съдебна практика. Следва да се посочи, че според съдебната практика заповедта по чл. 82, ал. 1 ЗДСл подлежи на оспорване от адресата й, ако са засегнати негови права и законни интереси, т.е. актът не попада в хипотезата по чл. 159, т. 1 АПК, както е приел решаващият съд. В обсъждания казус данните индикират, че неблагоприятно въздействие върху правната сфера на оспорващия има ревизионният акт, в чието издаване е участвал държавният служител. В жалбата си дружеството заявява, че е упражнило процесуалното си право да оспори същия пред съда и в този контекст неговите права, в качеството му на данъчен субект, са защитени. В съдебното производство по обжалването му разполага с възможност да релевира всички доводи и възражения във връзка с изпълнение на служебните правомощия от органа по приходите при издаване на ревизионния акт, от който е недоволен. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,