Определение № 97 от 11.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 1988/2017 г.

Производството е по подадена от адв.Б. И. Ч.,в качеството й на особен представител на Р. С. К. и Д. Х. Я. молба вх.№2732/16.03.18г., с която е поискано да й бъде присъдено възнаграждение за процесуално представителство,съгласно чл.29 ГПК. За да се произнесе по молбата, ВКС, Търговска колегия, първо отделение, взе предвид изложеното в нея и след проверка на данните по делото, приема следното: Производството по т.д.№1988/17г. по описа на настоящия състав на ВКС е образувано по подадени две касационни жалби – от Й. К. К.,чрез упълномощен от него процесуален представител и от Р. С. К. и Д. Х. Я., чрез назначения им с определение на Бургаски окръжен съд по гр.д.№481/15 г. по чл. 47 ал. 6 ГПК особен представител адв. Б. Ч.,с които е обжалвано решение №26/31.03.2017 г. по т.д.№30/17г. на Бургаски апелативен съд. С постановеното от състава на ВКС определение №113/ 07.03.18 г. въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. В определението съдът е пропуснал да се произнесе по искането в касационната жалба,подадена от адв. Ч. за присъждане на адвокатско възнаграждение по правилата на ГПК,касаещи особеното представителство. Молбата подлежи на уважаване.Съгласно разпоредбите на чл.29 ал.3 изр.2 ГПК и чл.47 ал.6 ГПК възнаграждението на особения представител на ответника е платимо от ищеца /който в касационното производство представлява насрещна на касаторите страна/. То се дължи от него без оглед на факта,че касационната жалба не е уважена.Съгласно т.6 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, за положения от особения представител труд се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото; това възнаграждение е различно от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия резултат, при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК; възнаграждението за особения представител, може да бъде възстановено на ищеца като разноски при съответен изход на спора едва след като бъде заплатено от него, съобразно чл. 47 ал. 6 ГПК. С оглед изложеното, в полза на особения представител адв. Ч. следва да бъде определено и присъдено,като платимо от ответника по касационната жалба [фирма], възнаграждение за касационната инстанция,възлизащо в размер на 8912 лв., изчислено съобразно чл. 9 ал. 1, вр. чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение