Определение № 5035 от 05.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3394/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ ЕООД, чрез адв. А. Ч., срещу определение № 96 от 15.02.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 61/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, с което е потвърдено определение № 2309 от 11.11.2022 г., постановено по гр. д. № 1852/2022 г. по описа на Районен съд – Ямбол, за оставяне без уважение възражението на ответника „ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ ЕООД за липса на местна подсъдност на делото. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не се позовава на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, като не поставя и конкретен въпрос, с който да обосновава приложното им поле. Вместо това жалбоподателят преповтаря оплакванията си от частната касационна жалба по съществото на спора и поставя следните въпроси, по които счита, че може, а и следва да се образува тълкувателно дело: 1/ „Ползват ли се с правата по чл. 114 ГПК, наследниците на починалия работник при определяне на местната подсъдност на делото или се прилагат правилата на основната правна норма на чл. 105 ГПК?“; 2/ „Какъв е кръгът от лица – наследници на починалия работник, които могат да се ползват от нормата на чл. 200 КТ?“. Ответната страна по жалбата Г. К. К., чрез адв. Таня Р., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената служебна проверка, намира частната касационна жалба за недопустима, като подадена против съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Г. К. К. против „ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ ЕООД, иск с правно основание чл. 200 КТ, за заплащане на сумата 300 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, които са следствие от смъртта на сина ѝ, настъпила в резултат на трудова злополука. В срока за отговор на исковата молба, ответникът „ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ“ ЕООД е направил възражение за местна неподсъдност на делото на Районен съд – Ямбол, което съдът е намерил за неоснователно и е оставил без уважение. С обжалваното в настоящото производство определение, Окръжен съд – Ямбол като въззивна инстанция е потвърдил определението на първоинстанционния съд за оставяне без уважение възражението на ответника за неподсъдност на делото на Районен съд – Ямбол. Съгласно мотивите към т. 9, б. „в“ от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи само определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподведомственост (чл. 15, ал. 2 ГПК) или неподсъдност на спора (чл. 121 ГПК). Разяснено е, че определението на въззивния съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отводът за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Посоченото тълкуване е задължително за съдилищата, а обжалваното в настоящото производство определение на Окръжен съд – Ямбол попада сред втората разгледана хипотеза, при която касационното обжалване е изключено. В процесния случай не е налице нито преграждане на по-нататъшното развитие на производството по делото (включително пред съда, който е сезиран с разглеждането му), нито е разрешен спор по същество в рамките на относително самостоятелно съдебно производство, тоест не е налице някоя от хипотезите по чл. 274, ал. 3 ГПК. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че подадената частна касационна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Следва да се посочи, че погрешното посочване в текста на обжалваното определение, че същото подлежи на обжалване, не създава такава възможност, доколкото такава не е предвидена в процесуалния закон, а и съобразно извършеното от ВКС задължително тълкуване. Предвид изхода разноски за жалбоподателя не се следват, а ответната страна по жалбата не е претендирала присъждането на такива. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето г.о.,