Определение № 914 от 19.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 712/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 предл.първо вр. с ал.2 т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Т. К. против определение № 2322 / 20.07.2012 год. на Пловдивски окръжен съд, Гражданска колегия, 10 състав, постановено по ч.гр.д.№ 1149 / 2012 год., с което е оставена без разглеждане частната жалба на страната против определение на Пловдивски районен съд, ХІІ състав от 05.03.2012 год. по гр.д.№ 14 982 / 2010 год., с което е оставено без уважение искането му за прекратяване на съдебното производство, поради неподведомственост на спора на съд, с оглед сключена между страните арбитражна клауза, съдържаща се в Общи условия - неразделна част към договор за финансов лизинг между Н. К., в качеството на лизингополучател и [фирма] - лизингодател. Жалбоподателят оспорва правилността на определението излагайки мотиви и цитирайки практика ,неотносими към спора, тъй като касаят обжалваемост на определения, свързани със спорове за подсъдност – чл.121 ГПК, а не за неподведомственост на спора - чл.15 ГПК. Постъпило е становище, с характер на присъединяване към частната жалба на Н. К., от П. Д., чрез назначения й особен представител адв.В. И. – С.. Спрямо тази страна въззивният съд, с определение № 1931 / 19.06.2012 год. по ч.гр.д.№ 1149/ 2012 год. се е произнесъл идентично, пропускайки произнасяне по частната жалба на Н. К., единствено обусловило постановяване на атакуваното определение, като допълващо определение № 1931 / 19.06.2012 год.. Ответната страна - [фирма] - не е взела становище по жалбата. Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, като въззивното определение е от кръга на обжалваемите, съгласно чл.274 ал.1 т.1 от ГПК. По основателността на частната жалба Върховен касационен съд, второ търговско отделение съобрази следното: За да постанови определенията / първоначално и допълващо / за оставяне частните жалби на Н. К. и П. Д. против определението на първоинстанционния съд за оставяне без уважение възражението им за неподведомственост на спора пред съд, основано на обвързваща страните по спора арбитражна клауза, въззивният съд е приел, че атакуваното определение не е от кръга по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК - не е преграждащо за развитието на производството пред съда, нито е от категорията по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК - тъй като обжалваемостта му не е специално предвидена в закона. Цитира в тази връзка т.5 на ТР №1 / 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС. Определението е неправилно. ТР № 5 / 17.07.2001 год. – т.5 на ОСГК на ВКС ,макар безспорно приложимо в тази му част, предвид идентичност в съдържанието на разпоредбите на чл.10 ГПК / отм./, респ. чл.15 ГПК, в сила от 01.03.2008 год., е неотносимо към случая, тъй като коментира касационната обжалваемост на въззивни определения по възражение за неподведомственост на спора, на основание чл.10 ГПК / отм./, в хипотеза на уважено възражение и прекратяване производството пред съд. В случая, обаче, въззивният съд е отказал инстанционен контрол на първоинстанционно определение изрично предвиден от закона – чл.15 ал.2 от ГПК, като съдържанието на разпоредбата не визира обжалваемост само при уважаване на възражението за неподведомственост ,с оглед препятстване развитието на производството пред съд. Съгласно т.6 на ТР № 1 / 2001 год. на ОСГК на ВКС вр. с чл.213 б.”б” ГПК / отм./ - текст аналогичен на чл.274 ал.1 т.2 ГПК, определенията, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона подлежат на двуинстанционно обжалване. Следователно, обжалваното определение на Пловдивски районен съд е от категорията по чл.274 ал.1 т.2 вр. с чл.15 ал.2 от ГПК и въззивният съд е дължал произнасяне по същество. / В този смисъл опр.№ 917 / 27.12.2010 год. по т.д.№ 997 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС, опр. № 327 / 03.05.2011 год. по ч.т.д.№ 318 /2011 год. и др. /. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение