Решение № 114 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 986/2011 г.

Решение № 114 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 986/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищцата С. М. Т., встъпила на осн. чл. 120 ГПК (отм.) в правата на починалия в хода на делото на 06.10.2009 г. първоначален ищец Г. Б. Т. срещу решение № 6151/23.12.2010 г. по гр. дело № 2272/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 05.01.2009 г. по гр. дело № 11413/2007 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения иск от Г. Б. Т. против ОСЗ "О. к." с пр. осн. чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за установяване правото за възстановяване собствеността на наследниците на Д. К. Б. върху недвижимия имот - ливада, находяща се в землището на [населено място], м. "М. Ч." с площ от 0.9 дка, за който по регулационния план от 1959 г. е отреден парцел * в кв. 97, а по плана от 1987 г. е отреден парцел * като неоснователен. Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК - нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила. С определение № 1172/19.12.2011 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос кои документи представляват други писмени доказателства по смисъла на чл. 11, ал. 2, вр. чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и представляват ли такива допустими писмени доказателства за установяване на собствеността на наследодателя преди обобществяването на процесния земеделски имот в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ удостоверение, издадено от техническата служба при кметство В., в което е удостоверено, че съгласно разписния списък на одобрения кадастрален и регулационен план на [населено място] от 1959 г. процесния имот е записан на името на наследодателя Д. К., както и разписен лист към одобрения кадастрален и регулационен план на [населено място] от 1959 г. Ответниците по жалбата О. с. по з. "О. к." [населено място] и С. [община] не са изразили становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК констатира следното: Въззивният съд е приел за неоснователен предявения иск с пр. осн. чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Прието е, че първоначалният ищец, починал в хода на делото Г. Б. Т. е наследник по закон на общия наследодател Д. К. Б., б. ж. на [населено място], починал на 28.01.1967 г. Прието за неустановено общият наследодател Д. Б. да е собственик на процесния имот. С констативен нотариален акт № */20.08.1951 г. същият е признат за собственик на недвижими имоти - три ниви и дворно място, сред които не е процесния имот. Според въззивния съд обстоятелството, че имота е записан на общия наследодател в разписния лист към заповед № 308/08.05.59 г., с която е одобрен кадастралният и регулационен план на [населено място] не налага извода за наличие на придобивно основание. С оглед на тези съображения съдът е приел, че първоначалният ищец не е носител на правото на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и предявеният иск с пр. осн. чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е неоснователен. По правния въпрос: С решение № 906/26.02.2010 г. по гр. дело № 744/2009 г. на ВКС II г. о., постановено по чл. 290 ГПК състав на ВКС е застъпил становището, че с оглед целта на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ да се установи правото на собственост към момента на обобществяване на земята и последващото реализиране на възстановяването на собствеността по административен ред в исковото производство са допустими всички писмени доказателства, които са допустими и пред органа на поземлена собственост. Прието е, че такова доказателство е всеки писмен документ, който не е съставен с оглед нуждите на исковия процес, независимо дали се касае до деклариране на имоти с оглед задължението за заплащане на поземлен данък или вписването им в емлячния регистър или възпроизвеждащ съдържанието на такъв документ, каквито са самите емлячни регистри и данъчни картони, както и документи, създадени от трети лица с оглед нуждите им или в изпълнение на законово задължение, какъвто е картата на воден синдикат, след като в него достатъчно ясно е отразено, че се касае за право на собственост върху конкретен имот, който е достатъчно индивидуализиран по площ и местонахождение. В същата насока е и разрешението на правния въпрос с решение по гр. дело № 655/2010 г. на ВКС II г. о. Настоящият съдебен състав споделя изразеното становище по поставения правен въпрос в цитираните решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. С оглед на това разрешение преценява, че приложените по делото Удостоверение, издадено от техническата служба при кметство В., в което е удостоверено, че съгласно разписния списък на одобрения кадастрален и регулационен план на [населено място] от 1959 г. процесния имот е записан на името на наследодателя Д. К., както и разписния лист към одобрения кадастрален и регулационен план на [населено място] от 1959 г. представлява писмено доказателство по смисъла на чл. 11, ал. 2, вр. чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, удостоверяващи собствеността му върху процесния имот. По основателността на касационната жалба: Като взема предвид изложените доводи настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно, поради нарушение на материалния закон - чл. 11, ал. 2, вр. чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ. По реда на чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се признае правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на Д. К. Б., б. ж. на [населено място], починал на 28.01.1967 г. върху процесния имот. Предявеният иск с пр. осн. чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е основателен и следва да се уважи. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение