Определение № 330 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 321/2010 г.

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. А. Г. от гр. П., чрез процесуалния й представител адв. Ц от АК-Пловдив, срещу разпореждане № 7* от 26.03.2010 г. по гр.д. № 2551/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е върната касационната й жалба, с вх. № 7290/25.03.2010 г., против решение № 148 от 01.02.2010 г. по гр.д. № 2551/2008 г. на Пловдивския окръжен съд като просрочена. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че касаторката е депозирала в канцеларията на въззивния съд касационната си жалба след изтичане на срока за обжалване и на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК, я е върнал. Разпореждането е законосъобразно. Жалбоподателката е получила съобщението за изготвеното въззивно решение с препис от него на 23.02.2010 г., чрез пълномощника си адв. Б/чл. 45 ГПК/. В него изрично е посочено, че решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Съгласно чл. 283 ГПК жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК, срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число/м. февруари/, срокът изтича в последния му ден. В случая съобщението е връчено на касаторката на 23.02.2010 г., като срокът за обжалването му, съгласно посочената законова разпоредба, изтича на 23.03.2010 г./вторник, работен ден/. Касационната жалба е постъпила в съда на 25.03.2010 г., т.е. два дни след изтичане на срока за обжалване, поради което правилно въззивният съд е приел, че тя е подадена след изтичане на преклузивния срок за обжалване и е процесуално недопустима. Неоснователно е релевираното възражение в частната жалба, че срокът е спазен с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 5 ГПК, тъй като в случая тази разпоредба на закона е неприложима. В разпоредбата на чл. 283 ГПК е предвиден едномесечен срок на обжалване на въззивните решения, така е постановил въззивният съд в решението си, а не 30-дневен срок, така както е съгласно отменения ГПК в чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане като постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,