Определение № 10837 от 29.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8564/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Сдружение „СЕЛИЩЕ ЗЕЛЕНО УЧИЛИЩЕ“/сдружението/, с.Костилково, община Ивайловград, представлявано от М. Царчинска, срещу Определение № 2357/04.06.2026 г., постановено по адм. дело № 481/2026 г. по описа на Административен съд - Хасково /АС – Хасково/, с което е оставена без разглеждане жалбата на сдружението срещу изх. № ESC51-40-7 от 19.01.2026г. на Изпълнителния директор на Център за развитие на човешките ресурси/ ИД на ЦРЧР/ и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател по подробно изложени доводи оспорва определението като неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че оспореното писмо не е уведомително, а същото представлява годен за оспорване индивидуален административен акт. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна - Изпълнителният директор на Център за развитие на човешките ресурси, не ангажира писмен отговор по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба подадена от Сдружение “Селище зелено училище“, с.Костилково, община Ивайловград, обл.Хасково, срещу писмо изх. № ESC51-40-7 от 19.01.2026г. на Изпълнителния директор на Център за развитие на човешките ресурси. АС - Хасково е установил следните факти: На 12.07.2023 г. между Център за развитие на човешките ресурси - Национална агенция по програма “Европейски корпус за солидарност“, представляван от изпълнителният си директор от една страна, и Сдружение “Селище зелено училище“ с.Костилково, общ.Ивайловград от друга, като бенефициер, е сключено споразумение с № ESC51-40 за отпускане на безвъзмездни средства по проект 2023-BG-01-ESC51-VTJ-000139962. Съгласно Приложение 1 към споразумението безвъзмездните средства се отпускат за вид дейност – „Доброволчески проекти“, с начална дата на проекта 01.08.2023 г. и крайна дата на проекта 31.07.2025 г., с отпуснат максимален размер на безвъзмездните средства в размер на 25 402.00 евро. На 28.03.2023 г. сдружението уведомило по електронна поща служител на центъра, че към българските доброволци ще бъдат включени и такива от Франция. С писмо с изх. № ESC51-40-4 от 17.11.2025 г., поправено с писмо изх.№ ESC51-40-5 от 02.12.2025 г. на ИД на ЦРЧР, сдружението е уведомено за Оценка на краен отчет и осъществена документна проверка на проекта, според която размера на одобрените от Националната агенция средства била в размер на общо 2508 евро, а на неодобрените 23 563 евро. В писмото е посочено, че не се признават отчетените средства за участниците от България извършвали дейности в страната и сдружението следва да възстанови сума на стойност 17 813.60 евро. Сдружението е депозирало възражение рег. № ESC51-40-8/01.03.2026 г. срещу така определената оценка и искането за възстановяване на суми. С писмо изх. № ESC51-40-7/19.01.2026 г. Изп. директор на ЦРЧР уведомил сдружението, за причините поради които счита, възражението за неоснователно и потвърдил решението на националната агенция, че не се одобрява участие на доброволци от България в проекта му, както и че следва в 30 - дневен срок от датата на получаване на писмото, сумата от 17 813 .60 евро следва да бъде възстановена по банков път на центъра. Недоволно от това писмо сдружението го е оспорило по съдебен ред. При така установената фактическа обстановка, АС – Хасково е приел оспорването за недопустимо, по следните съображения: Писмо изх. № ESC51-40-7/19.01.2026 г. Изпълнителният директор на ЦРЧР не представлява административен акт. Видно от съдържанието му с него не се създават права или задължения и директно не се засяга, и утежнява правната сфера на оспорващото сдружение. Същия няма многократно правно действие, нито нормативен характер, а и не подлежи на непосредствено принудително изпълнение със средствата на държавната принуда. Писмото има изцяло уведомителен характер, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 - ал.4 от АПК. С писмото не се засягат непосредствено права и законни интереси на жалбоподателя и пряко от него не могат да произтекат неблагоприятни правни последици за адресата му, поради което и не подлежи на съдебен контрол. Съдът е посочил, че предметът на оспорване по делото е бил изяснен след постъпване на уточненията по оспорването, дадени във връзка с указанията на съда за отстраняване нередовности по жалбата. Програмата „Европейски корпус за солидарност“ е инициатива на Европейския съюз, която дава възможност на младите хора да извършват доброволческа дейност или да работят по проекти в своята страна или чужбина в полза на общностите и хората в Европа. По силата на чл. 2, ал. 1 от Правилника за устройство и дейност на Центъра за развитие на човешките ресурси, Центърът е юридическо лице по чл. 60 от Закона за администрацията към Министъра на образованието и науката. В чл. 2 от ПМС № 277 е посочено, че Центърът администрира, насърчава, консултира, организира и координира участието на Република България в Програма „Европейски корпус за солидарност“. Тази програма не е включена в хипотезата на чл. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., ЗУСЕФСУ/. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ към момента на сключване на договорите средствата от ЕФСУ по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход, средствата за финансиране на подхода "Водено от общностите местно развитие" /ВОМР/ от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, Фонд "Убежище, миграция и интеграция", Фонд "Вътрешна сигурност" и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика, предоставени по програми на Република България. За средства от ЕФСУ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Програмата „Европейски корпус за солидарност“ е централизирана и се администрира директно от Европейската комисия, съгласно приложимия Регламент /ЕС/ 2021/888 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 година за създаване на програма „Европейски корпус за солидарност“ и за отмяна на регламенти /ЕС/ 2018/1475 и (ЕС) № 375/2014. Следователно средствата от програмата Европейски корпус за солидарност на ЕС, не са включени в регламентацията на ЗУСЕФСУ. Административният съд е цитирал Решение № 60153 от 04.02.2022г. по т.д.№ 686/2020г., II т.о. на Върховния касационен съд/ВКС/, постановено по сходен случай, съгласно което при отсъствие на специфична вътрешна уредба, отношенията във връзка с предоставянето на финансова помощ се уреждат от общите правила на гражданското и административното право, според правното естество на волеизявленията на участниците в правоотношението и според правното естество на последиците на приетите актове. Според общите правила на гражданското право фактическият състав на договора за предоставянето на безвъзмездна финансова помощ е смесен, тъй като съдържа както гражданско правни, така и административно правен елемент, но правните последици на сключения граждански договор с административен елемент, свързани с изпълнение и неизпълнение, на договорните задължения са гражданско правни. В разпоредбата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕФСУ е въведено определението за административен договор: и това по смисъла на същата разпоредба е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕФСУ, по силата на което и със съгласието на бенефициента се създават за бенефициента права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Административният договор се оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициента, заместващо издаването на административен акт. В чл.19а от АПК е допусната възможността в производство пред административните органи страните да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, когато това е предвидено в специален закон. Разпоредбата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕФСУ не намира приложение към споразумението за отпускане на безвъзмездни средства за проекти по програма „Европейски корпус за солидарност“, тъй като както се посочи този закон се прилага към средства относими към ЕФСУ, докато тази програма не се финансира от тях, а директно от Европейската комисия. Поради това посоченото споразумение няма характеристиката на административен договор по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕФСУ. Споразумението не може да бъде определено като административен и по смисъла на чл. 19а АПК, защото неговото сключване като административен договор не е предвидено в специален закон. Ето защо за правоотношенията, възникнали въз основа на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства от 12.07.2023г. по програма „Европейски корпус за солидарност“ не е приложим ЗУСЕФСУ и споровете, възникващи във връзка с него, подлежат на разглеждане по общия гражданскоправен ред, а не по административен ред. Междувпрочем това е видно и чл. 43.2 на споразумението ,в което изрично е посочено че ако възникне спор относно тълкуването, прилагането или валидността на споразумението, страните трябва да заведат иск пред компетентните съдилища на държавата - членка на предоставящия орган. Следователно споровете възникващи между Центъра за развитие на човешките ресурси и Сдружение “Селище зелен училище“, с Костилково следва да се разглеждат по общия исков ред, тъй като споразумението няма характер на административен договор, съответно не е налице и хипотеза на 19ж, ал.1 спорът не подлежи на разглеждане от административните съдилища. Предвид, че в случая с оспорването не се предявява иск, то не е необходимо жалбата да бъде изпращана по подсъдност на общите съдилища. Допълнително първоинстанционният съд е изложил, че дори ако се приеме, че спорът е подсъден на административните съдилища, то обжалването на писмо изх. № ESC51-40-7 от 19.01.2026 г. на Изпълнителния директор на ЦРЧР е недопустимо, защото със същото Изпълнителният директор на Центъра за развитие на човешки ресурси е потвърдил констатациите вече изложени в предходно негово писмо изх.№ ESC51-40-4 от 17.11.2025 г., информиращо сдружението за оценката на крайния отчет, респ. за одобрените и неодобрените средства за финансиране по програмата и с което е указано, че сумата от 17 813.60 евро следва да бъде възстановена по банкова сметка на ЦРЧР в 30 - дневен срок от получаването му, /поправено в тази част с писмо изх.№ ESC51-40-5 от 02.12.2025 г. на ИД на ЦРЧР, което е получено от сдружението, видно от отразеното във възражението срещу оценката/. В оспорения акт липсва произнасяне по същество и същият има уведомителен характер. Следователно на оспорване пред съда би могло да подлежи първоначално издаденото писмо изх.№ ESC51-40-4 от 17.11.2025 г. на Изп. директор на ЦРЧР, но не и последващото такова, с което констатациите само се потвърждават. По изложените доводи решаващият съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. При така установени факти административният съд е обосновал законосъобразен правен извод за недопустимост на жалбата, с която е сезиран. Касационната инстанция споделя изцяло правните изводи на административния съд и на основание чл.236, вр. с чл.221, ал.2, изр.2 - ро от АПК препраща към тях. Правилно АС - Хасково е приел, че в настоящия случай не се прилага АПК, тъй като правните последици на подписаното от страните, описано по-горе споразумение и представляващо гражданскоправен договор по своя характер, не са административни, а гражданскоправни. Програмата „Европейки корпус за солидарност“ не се финансира от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, а директно от Европейската комисия, поради което посоченото споразумение няма характеристиката на административен договор по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗУСЕСИФ, съгласно която разпоредба административен договор е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕФСУ. Касае се за облигационен договор, по отношение на който не намират приложение разпоредбите на ЗУСЕФСУ и АПК. След като не е приложим ЗУСЕФСУ, то споровете, възникващи във връзка със споразумение за отпускане на финансови средства по програма „Европейки корпус за солидарност“ подлежат на разглеждане по гражданскоправен ред, а не по административен такъв. В този смисъл оспорването на акт, с който ЦРЧР е изискал от сдружението да възстанови сумата от 17 183,60 евро по банков път по посочена банкова сметка, е подведомствено на гражданския съд. Определението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират от ответната страна, поради което съдът не дължи произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение