Определение № 42 от 01.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 1092/2015 г.

Подадена е молба от Б. А. Г. от [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело решение № 155 от 05.12.2016 г. в частта за разноските, като в полза на същия бъдат присъдени разноски за първата и въззивната инстанции в общ размер на 7 363 лв. Ответникът по молбата – Застрахователно дружество „А.”, [населено място] – не заявява становище по същата. Съдът, като взе предвид данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е и основателна. С оглед изхода на настоящото дело – отмяна на обжалваното от Б. А. Г. решение № 1215 от 18.12.2014 г. по в. т. д. № 1026/2014 г. на Варненски окръжен съд и уважаване на предявените искове по чл. 208 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер съответно 17 000 лв. и 1035.58 лв., искането на касатора за присъждане на разноски и за предходните две инстанции е основателно и следва да бъде уважено. Извършването на разноски за тях в размера, посочен в представените списъци по чл. 80 ГПК, включващ адвокатско възнаграждение, държавни такси и депозит за вещо лице, е доказано от съдържащите се по делата писмени доказателства. Предвид обстоятелството обаче, че исковете са уважени не в пълния размер, молбата на ищеца следва да бъде уважена не за цялата претендирана сума 7 363 лв., а за сумата 7 134.15 лв., съответстваща на уважената част от претенциите. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248 във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК