Определение № 264 от 22.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 551/2023 г.

Производството е по чл.307 и сл.от ГПК. Образувано е по молба вх.№ 25077235/1.12.2022 г, подадена от О. Л. Г. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила в сила на 21.2.2013 г съдебно решение от 25.1.2013 г, по гр.дело № 12319/2010 г на Софийски районен съд, ГК, 72 състав, с което е признато за установено на основание чл.124 ал.1 ГПК вр.ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД, че дължи на „Топлофикация София“ АД сумата 2801, 28 лв, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2009 г до окончателното плащане, мораторна лихва за забава в размер на 500 лв за времето от 1.2.2005 г до 13.10.2009 г, както и разноски в размер на 385 лв. В молбата за отмяна се подържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.Проведеното заповедно и исково производство са изцяло процесуално опорочени-постановени в противоречие с принципите за обективност и равнопоставеност и установяване на обективната истина.Неоснователно съдът е приел, че сградата в [населено място], че е топлофицирана, при положение, че за нея няма издадено разрешение за ползването.Липсата на такова разрешение е обективирана в писмо изх.№ АО-6556-04-580/27.9.22 г, което според молителя е ново доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК.След като липсва разрешение за ползване, липсва топлофициран имот, следователно молителят не е потребител на топлинна енергия и влязлото в сила решение подлежи на отмяна на това основание.Решението е неправилно като е основано върху частен документ-фактура, която не разполага с материална доказателствена сила.Влязлото в сила решение противоречи на друго влязло в сила решение между различни страни от 12.6.14 г на СГС, адм.отделение, трети Г“ въззивен състав по гр.дело №І 13283/13 г.По делото липсват представени Общи условия, налице са данни обаче че ответното дружество е ограбило и ощетило материално хиляди потребители като събрало такси в недължими размери от 1 милиард и 300 милиона лева.Подписалият през 2010 г исковата молба изп.директор П. М. няма представителни функции и не може да упълномощава адвоката, подписал исковата молба.Не разполага с представителни права и процесуалният представител на ищеца-адв.П.- пълномощното му не е било подписано от Г., а адресът посочен от ответника в исковата молба не принадлежи на ищеца.Като ново писмено доказателство към молбата е приложено цитираното по –горе писмо, както и Устава на ищцовото дружество, както и писмо изх.№ 94-62/11.10.22 г от НАП, че няма декларирано задължение към „Топлофикация-София“ЕАД.В молбата има направено искане за спиране на влязлото в сила решение. Ответникът по молбата „Топлофикация София“ ЕАД не взема становище по същата. Третото лице-помагач на страната на ищцовото дружество „Нелбо Инженеринг“ ООД не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира следното: Видно от данните по делото с влязло в сила на 21.2.2013 г съдебно решение от 25.1.2013 г, постановено по гр.дело № 12319/2010 г на Софийски районен съд, ГК, 72 състав, с което е признато за установено на основание чл.124 ал.1 ГПК вр.ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД дължи на „Топлофикация София“ АД сумата 2801, 28 лв, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2009 г до окончателното плащане, мораторна лихва за забава в размер на 500 лв. за времето от 1.2.2005 г до 13.10.2009 г, както и разноски в размер на 385 лв.От представената в първоинстанционното производство справка за данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г по искане № 1527/23.2.12 г е видно, че постоянния и настоящ адрес на Г. е този, в който се намира процесният топлоснабден обект, в [населено място], район 19, секция 033 в[жк], бл.333 В, ет.6, ап.36.На л.106 от делото е представено пълномощно от О. Г. в полза на адв.Д. Е. П., за процесуално представителство по заведеното срещу ищеца дело. Няма представен отговор.В открито съдебно заседание, проведено на 13.6.12 г пред съда е направено изявление от ответната страна да не се допуска изслушване на съдебно-икономическа експертиза, тъй като е възможна спогодба.Процесуалните представители на дружеството са заявили, че не разполагат с изрично пълномощно за сключване на съдебна спогодба.В следващото редовно съдебно заседание делото е обявено за решаване и е постановен влезлия в сила съдебен акт.Безспорно е по делото, че за исковата сума ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, срещу която Г. е подал възражение и е образувано първоинстанционното производство по чл.124 ал.1 ГПК по иска предявен от „Топлофикация София“ЕАД.Решението е връчено на процесуалния представител на ищеца и не е обжалвано в определения в закона двуседмичен срок. Подадената молба за отмяна освен твърденията, свързани с правилността на решението и обсъждане на доказателствата, съдържат и такива, сочещи на хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК-представеното писмо относно липсата на данни представено разрешение за въвеждане на сградата в експлоатация, както и твърденията, че представляващия ответника адвокат не е упълномощен от Г. и същият не е живеел на посочения в исковата молба адрес.Същите могат да се приемат за основания за отмяна по смисъла на чл.303 ал.1 т.5 и 6 ГПК.По трите твърдения съдът следва да се произнесе в открито съдебно заседание по същество на молбата, а не в настоящата фаза. Относно искането за спиране важи нормата на чл.309 ал.1 ГПК вр.чл.282 ал.2 т.1Размерът на обезпечението съгласно изричната законова разпоредба е присъдената сума, която молителят е длъжен да внесе в 3 дневен срок от съобщението, както и в същия срок да представи по делото банков документ за внасяне на сумата.При невнасянето й искането за спиране ще бъде оставено без уважение. В останалата част молбата следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание за произнасяне по доводите на молителя по същество. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, трето ГО