Определение № 12195 от 28.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10770/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от М. П. П., в качеството й на законен представител на К. П., против Определение № 3856/06.10.2025 г., постановено по адм. дело №886/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата й за предоставяне на безплатна правна помощ. Частният жалбоподател навежда твърдения за наличие на отменителни основания на обжалваното определение, обусловени от представяне на нова декларация за семейно и материално положение и имотно състояние. Иска се отмяна на обжалваното определение и предоставяне на правна помощ. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, след като обсъди данните по делото и изложените пред настоящата инстанция доводи, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на законоустановения срок по чл. 230 АПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба на М. П., в качеството й на законен представител на К. П., против Заповед № ЗСП/Д-СТ/6333/30.07.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, с която се отказва отпускане на еднократна помощ за ученици записани в първи, втори, трети и четвърти клас. На 02.10.2025 г., М. П. с молба е поискала да й бъде предоставена безплатна правна помощ за процесуално представителство съгласно чл. 21, т. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП), с оглед липсата й на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като към молбата е представила декларация за имуществено състояние и удостоверение за доходи от ТП на НОИ – Пловдив. Формираният от първоинстанционния съд извод за оставяне на молбата без уважение, е мотивиран с оглед представената декларация за имуществено състояние, в която е посочено, че общите семейните доходи на М. П. са малко над 9000 лева. Въз основа на горното, първоинстанционният съд приема, че наличието на висок месечен доход дава възможност на лицето да ангажира адвокат, който да защитава интересите й в производството. Определението е правилно. Съгласно чл. 23 ЗПП, системата за правна помощ за процесуално представителство обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство и по преценка на съда. За разглежданите по реда на АПК съдебни производства не е предвидена задължителна адвокатска защита като предоставянето на правна помощ е изцяло по преценка на съда при съобразяване на релевантните обстоятелства. Съобразно новелата на чл. 23, ал. 2 ЗПП, правна помощ може да се предостави при кумулативното наличие на следните предпоставки - когато страната по административното дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В съответствие с разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗПП, правна помощ не се предоставя когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Съдът формира преценката си за предоставяне на правна помощ, като взема предвид: 1. доходите на лицето или на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други обстоятелства. В представената в първоинстанционното производство декларация за семейно, материално и имотно състояние, е посочено, че доходът от трудови възнаграждения на лицето възлиза в размер на 9 214,64 лева, като не е установено дали представлява месечен или годишен доход. В декларацията е обективирано, че жалбоподателката и членовете на семейството й „не притежават“ никакво имущество. От представеното извлечение от ТД на НАП – Пловдив, издадено за И. П., се установява, че за периода от 01.09.2024 г. до 31.08.2025 г., липсват декларирани данни за доходи. В частната жалба М. П. е уточнила, че посочената сума от 9 214,64 лева е годишен доход, а не месечен както е приел първоинстанционният съд. Наред с това тя е представила ново саморъчно попълнена декларация за семейно, материално и имотно състояние, в която е посочено, че реалният месечен доход на семейството възлиза на 767,88 лева, като останалите данни са непроменени. Въпреки горното, в случая характерът на производството по оспорване на индивидуален административен акт, не предвижда задължителна адвокатска защита. Установява се наличие на отрицателната предпоставка, разписана в чл. 23, ал.2 ЗПП, във връзка с чл. 24, т.1 ЗПП. От данните по делото е видно, че лицето е упражнило субективното си потестативно право на жалба, при наличие на правен интерес, с което надлежно е сезиран съда и е образувано съдебно производство. В допълнение, следва да се отбележи, че в административното правораздаване е засилено служебното начало (чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК; чл. 171, ал. 5 АПК), поради което съдът е длъжен, при надлежно сезиране, да осъществи процесуално съдействие на страната за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, да я напъти, в случай че за някои обстоятелства не сочи доказателства, включително да събере доказателства. Изпълнението на това задължение на съда е независимо от даването на указания по разпределението на доказателствената тежест. Това означава, че интересите на М. П. П., в качеството й на законен представител на К. П., в първоинстанционното производство са в значителна степен обезпечени. При това положение и съобразно възприетата от заявителя на правната помощ хипотеза на чл. 23, ал. 2 ЗПП, за конкретното дело не е налице дадената кумулативно в цитираната разпоредба предпоставка – интересите на правосъдието да изискват това. По изложените съображения, административният съд правилно е приел, че не са налице предпоставките на чл. 23, ал.2 ЗПП и е отказал на М. П. П., в качеството й на законен представител на К. П., предоставянето на правна помощ от вида процесуално представителство за производството по адм. дело № 886/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Воден от горното и на основание чл. 235 АПК и чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,