Определение № 10 от 10.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4899/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 10086/26.11.2019 г., подадена от Е. И. И. срещу определение № 452 от 8.11.2019 г. по гр. д. № 3991/2019 г. на Върховния касационен съд, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане и е върната като просрочена подадената от Е. И. касационна жалба срещу решение № І-42/21.05.2019 г. по гр. д. № 302/2019 г. на Бургаския окръжен съд. За да постанови определението си, съдът е приел, че въззивното решение е било съобщено на жалбоподателите на 5.06.2019 г., поради което 1-месечният срок по чл. 283 ГПК е изтекъл на 5.07.2019 г. (петък), докато жалбата е била подадена на 8.07.2019 г. Жалбоподателят твърди и ангажира доказателства, че е спазил срока по чл. 283 ГПК, тъй като е подал касационната жалба по пощата на 5.07.2019 г. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК. Насрещните страни Т. К. Р. и Ш. Р. Р. не вземат становище по жалбата. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира жалбата, с която е сезиран, за допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Видно от делото, въззивното решение е било съобщено на Е. И. на 5.06.2019 г., поради което срокът по чл. 283 ГПК е изтекъл на 5.07.2019 г. (работен ден). От представените с частната жалба доказателства се установява, че касационната жалба е била подадена на 5.07.2019 г. чрез лицензирания по чл. 39, т. 2 ЗПУ оператор „Тип-топ куриер“ АД и е била получена от въззивния съд на 8.07.2019 г. Предвид изложеното, съдът намира, че срокът за подаване на касационната жалба е бил спазен в хипотезата на чл. 62, ал. 2 ГПК. Това обуславя отмяна на обжалваното определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,