Определение № 286 от 24.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 309/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Т. С. срещу разпореждане № 269671/09.08.2022 г. по гр. д. № 16577/2019 г. на ІІ „Е“ въззивен състав на Софийски градски съд, с което е върната подадената от жалбоподателя частна жалба с вх. № 2214/03.02.2022 г. срещу разпореждане № 260875/21.01.2022 г., с което е върната касационната жалба срещу въззивното решение по делото поради неизпълнение в срок на дадените указания за внасяне на дължимата по нея държавна такса. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с процесуалния закон. Твърди, че с оглед трудовия характер на спора, не се дължи заплащането на държавна такса по него, включително по образуваните във връзка със спора частни производства. Моли атакуваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върното на администриращия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, т.е. тя е допустима. С обжалваното разпореждане е върната подадената от С. С. частна жалба срещу разпореждане № 260875/21.01.2022 г. по гр. д. № 16577/ 2019 г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от жалбоподателя касационна жалба срещу постановеното по делото решение. Прието е, че дадените в изпълнение на разпореждане № 78/11.03.2022 г. на Заместник - председателя на Софийски апелативен съд указания за внасяне на дължимата държавна такса по подадената частна жалба са връчени надлежно на страната на 28.03.2022 г., като в законоустановения едноседмичен срок, касаторът – ищец не е представил доказателства за отстраняване на констатираната нередовност. С оглед на това, подадената частна жалба е върната като нередовна. Настоящата частна жалба е основателна. Съгласно разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 359 КТ, ищците - работници и служители са освободени и не заплащат такси и разноски по трудови дела. По силата на горепосочените правни норми те са освободени от заплащането на такси и разноски през цялото времетраенето на трудовия спор, във всички съдебни инстанции, вкл. по частни жалби, имащи за предмет процесуални въпроси, поставени в хода на исковото производство. Видно от материалите по гр. д. № 16577/2019 г., Софийски градски съд в качеството си на въззивна инстанция се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, които без съмнение съставляват трудов спор - искове, произтичащи от трудово правоотношение по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо ищецът по тях не дължи заплащане на такси и разноски през цялото времетраене на исковия процес до приключването му с влязло в сила съдебно решение или с друг окончателен съдебен акт по повелята на закона. Поради това дадените от администриращия съд указания в изпълнение на задължителни указания на горестоящия съд относно задължението за внасяне на държавна такса по частната жалба в размер на 15 лв. са неправилни и тяхното неизпълнение не може да обуслови връщането като нередовна на подадената частна жалба. Предвид изложеното, обжалваното в настоящото производство разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на Софийски градски съд за администриране на частна жалба с вх. № 2214/03.02.2022 г. срещу разпореждане № 260875/21.01.2022 г. по гр. д. № 16577/ 2019 г. по описа на ІІ „Е“ въззивен състав на Софийски градски съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение