Определение № 2802 от 08.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2050/2024 г.

Производството се развива по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК – след спиране на основание чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, при обезпечение с внесената сума по сметка на ВКС в размер на 5000 лв. Подадена е молба с вх. № 13761/22.07.2025 г. от Гаранционен фонд за освобождаване на сумата от 5000 лв., внесена като обезпечение по сметка на Върховен касационен съд във връзка със спирането. Искането е аргументирано с постановеното по делото решение, с което въззивното решение е отменено в обжалваната част и е отхвърлен предявеният от Д. Р. Д. иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за заплащане на заместващо обезщетение (в размер на 5000 лв.) за причинените ѝ вследствие на настъпване на процесния деликт неимуществени вреди. Настоящият състав намира искането за основателно. Сумата, чието освобождаване се иска, е внесена по сметката за обезпечения на Върховен касационен съд от Гаранционен фонд, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, с преводно нареждане от 16.07.2024 г. – за сумата от 5000 лв., адресирано до „УниКредит Булбанк“ АД, по повод заявено искане за спиране на изпълнението на решение № 809/08.07.2024 г. по в. гр. д. № 870/2024 г. на Софийския апелативен съд (този факт се установява и от справка, съставена от счетоводител при ВКС – от 17.07.2024 г.). С решение № 206/21.07.2028 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е отменено в обжалваната част и е отхвърлен предявеният от Д. Р. Д. иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за заплащане на заместващо обезщетение (в размер на 5000 лв.) за причинените ѝ вследствие на настъпване на процесния деликт неимуществени вреди. Ищцата не е подала в предоставения от съда срок писмен отговор на молбата за освобождаване на внесената гаранция в размер на 5000 лв. Върховният касационен съд, състав на IІ т. о., намира, че внесеното по специалната сметка на ВКС обезпечение от страна на длъжника следва да бъде освободено – изцяло за сумата от 5000 лв. Обезпечението по чл. 282, ал. 2 или ал. 3 ГПК гарантира изпълнението на невлязлото в сила решение за парично вземане или на вредите от забавеното изпълнение на невлязлото в сила решение. С отмяната на въззивното решение и с отхвърляне на предявения осъдителни иск, вкл. и за процесната сума от 5000 лв. отпада интересът и необходимостта от обезпечителните мерки, допуснати по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК (в този смисъл са и разясненията по т. 3 на ТР № 6/23.10.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГТК). Смисълът на нормативното изискване по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК изпълнението на невлязлото в сила решение да бъде спряно след внасяне на обезпечението, е да се гарантира, че, когато обжалваното осъдително въззивно решение се окаже потвърдено от ВКС, съответно то не бъде допуснато до касационно обжалване или касационното производство бъде прекратено (в тези случаи то влиза в сила), предстоящото му принудително изпълнение да не бъде осуетено, вкл. и при недобросъвестно поведение на длъжника. Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК при обезпечение на изпълнението на присъденото с въззивното решение вземане обезпечението се освобождава по искане на касатора и се връща на вносителя в два случая: при отхвърляне на иска или при прекратяване на делото. В настоящия случай ВКС е отменил въззивното решение в обжалваната част и е отхвърлил предявения осъдителен иск – за сумата от 5000 лв. При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи искането за освобождаване на обезпечението следва да се уважи за цялата внесена по сметка на ВКС сума от 5000 лв. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение