Определение № 44 от 16.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7623/2013 г.

Производство по делото е образувано по частна жалба на С. И. Б. от [населено място] срещу определение № 6731/12.04.2012 год. на Софийски градски съд, ГО, ІІ в въз. състав по ч. гр.д. № 4315/2012, с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба срещу определение от 07.02.2012 год. по гр.д. № 10551/2011 год. на СРС, в частта с която е оставено без уважение искането за откриване на производство по чл. 193 ГПК за оспорване истинността на представеното от [фирма] извлечение от сметки на абонатен №117268, както и в частта в която му е указано, че в негова тежест е да докаже спирането или прекъсването на погасителната давност по отношение на процесните вземания. С частната жалба се правят оплаквания, за неправилност на определението като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост.Излагат се съображения във връзка с неправилността на определението на първоинстанционния съд .Иска се отмяна на обжалваното определение. Ответната страна по частната жалба [фирма]- не взема становище. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., счита, че частна жалба е процесуално допустима съгласно разпоредбата на чл. 274,ал.1, т.1 ГПК, но е неоснователна. Градският съд правилно е приел, че определението в обжалваните части не подлежи на инстанционен контрол, поради което е оставил подадената срещу него частна жалба без разглеждане като процесуално недопустима.Съгласно чл. 274,ал.1, т.1 и 2 ГПК на обжалване подлежат определенията, които преграждат по- нататъшното развитие на делото и в случаите изрично предвидени в закона. Определението в обжалваните части не попада в нито една от двете хипотези. Същото е постановено съгл. разпоредбата на чл. 140,ал.1 ГПК и има организационен характер, като в обжалваните части има характер на определение по движението на делото.Ако действията на първоинстанционния съд във връзка с разпределение на доказателствената тежест и откриване на производство по чл. 193 ГПК са неправилни и доведат до неправилност на бъдещото решение, същото би могло да се атакува пред въззивната инстанция с въззивна жалба. Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.