Определение № 221 от 09.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 815/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ВЕНИТЕКС Е. [населено място], чрез процесуалния му представител – адв. С. В., срещу решение № 208/09.12.2014 г. по в.т.д. № 159/2014 г. на Добрички окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 85/18.07.2014 г. по гр.д.№ 69/2012 г. на Каварненски районен съд за присъдената главница над сумата от 5 707.70 лв ., за възнаградителна лихва и мораторна лихва - над сумата от 1 309.56 лв. и за съдебни разноски - над сумата от 505.48 лв. Петитумът на жалбата е за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което решението на Каварненския районен съд да бъде потвърдено. С решението на първоинстанционния съд са били уважени изцяло предявените от касатора искове, като ответникът – ЕТ Е.-А. Б. [населено място] е осъден да заплати на ВЕНИТЕКС Е. [населено място] следните суми: 1. сумата от 20 000 лв., представляваща дължима главница по договор за заем от 26.06.2006 г. с падеж 30.12.2006 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.12.2011 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.240 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД; 2. сумата от 10 057.57 лв. – дължима лихва за забава върху главницата по договора за заем за периода от 27.06.2006 г. до 30.12.2011 г., на основание чл.86 ЗЗД; 3. сумата 2 165.07 лв. – съдебно-деловодни разноски. Сезиран с въззивна жалба на ЕТ Е.-А. Б. [населено място], Добричкият окръжен съд се е произнесъл по спора с решение, с което: 1. е отменил изцяло решението на РС – Каварна в частта, с която ответникът е осъден да заплати сумата от 20 000 лв. на посоченото основание и вместо него е постановил друго, с което е осъдил ЕТ Е.-А. Б. да заплати на ВЕНИТЕКС Е. сумата 5 707.70 лв. – незаплатена главница по договора от 26.06.2006 г., ведно с дължимата върху нея законна лихва, считано от 12.06.2009 г.; 2. отменил е същото решение изцяло в частта, с което ответникът е осъден да заплати сумата 10 057.57 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 20 000 лв. за посочения период и вместо него е постановил друго, с което е осъдил ЕТ Е.-А. Б. да заплати на ВЕНИТЕКС Е. сумата 1 309.56 лв. – дължима възнаградителна лихва върху неплатената част от главницата от 5 707.70 лв. за периода от 12.06.2009 г. до 30.12.2011 г.; 3. отменил е решението на първата инстанция относно разноските само за разликата над 505.48 лв. до присъдените 2 165.07 лв. В мотивите на въззивното решение се сочи, че с оглед частичната неоснователност на исковете /породена от валидно извършеното от ищеца преди процеса извънсъдебно прихващане на насрещни вземания/, първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено само в частите, с които е присъдена главница в размер над 5 707.70 лв. и възнаградителна лихва за времето от 12.06.2009 г. до 30.12.2011 г. в размер над 1 309.56 лв., поради което диспозитивът на решението явно не съответства на формираната решаваща воля на съда. Така формулиран, диспозитивът не съдържа и отхвърлителна част по предявените искове до размера, в който те са счетени от въззивния съд за неоснователни, и която отхвърлителна част ищецът – касатор има правен интерес да обжалва пред касационната инстанция. При така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че е налице допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК в решение № 208/09.12.14 г. по в.т.д. № 159/2014 г. на Добрички окръжен съд. Поправянето й е от значение за обхвата на касационната проверка и допустимостта на подадената касационна жалба, поради което препятства произнасянето по реда на чл.288 ГПК. Ето защо настоящото производство следва да бъде прекратено и делото да се върне на Добричкия окръжен съд за провеждане на такова по реда на чл.247 ГПК с цел отстраняване несъответствието между мотиви и диспозитив в обжалваното решение, след което отново да се изпрати на ВКС, ТК, ІІ отделение за предприемане на дължимите по него съдопроизводствени действия. Така мотивиран, съставът на ВКС, Търговска колегия, второ отделение