Определение № 478 от 12.10.2026 г. на ВКС по н. д. № 920/2026 г.

Производството е с правно основание чл. 44 от НПК. Образувано е по повдигнат от съдия при РС - Габрово спор за подсъдност с РС- Велико Търново за разглеждането и решаването на частно производство по реда на чл.155 и сл. от Закона за здравето. Съдебното производство първоначално е било образувано пред РС - Велико Търново по искане на Районна прокуратура - Велико Търново за задължително настаняване и лечение на осн. чл.157 във връзка с чл.155 от Закона за здравето на Д. Д. К.. В искането е било отразено, че лицето е с постоянен адрес [населено място], [улица], вх. Б, ет.4, ап.11 и фактически настоящ адрес в [населено място], [улица], вх. А, ет.5, ап.18. В искането е отразен и актуален телефонен номер на Д. К.. След постъпване на искането, в РС - Велико Търново било образувано чнд № 1054/26г. по описа на същия съд, както и насрочено и проведено съдебно заседание на 30.09.26г. пред районния съд. За него Д. К. била нередовно призована, като призовката й била върната в цялост с отбелязване, че на фактическия адрес в [населено място] (за който са отразени данни, че лицето е пребивавало под наем) Д. К. не е намерена, а по информация на собственика на жилището тя е напуснала адреса и е с неизвестен такъв. Посоченото дало основание на съдията при РС- Велико Търново да счете, че този съд не е местно компетентен да разгледа производство, а компетентен се явява РС - Габрово, в чийто район се намира настоящия адрес на К.. Въз основа на това е образувано нчд № 768/26г. но описа на РС - Габрово. За да повдигне препирнята за подсъдност, съдията-докладчик е приел, че под "настоящ адрес" по силата на ЗЗ следва да се има предвид мястото, където лицето фактически и действително живее и, доколкото по делото са били налице данни за действително пребиване на К. на територията на [населено място], включително и данни, че полага труд там, делото следва да се разгледа именно от Великотърновския районен съд. ВКС намира, че компетентен да се произнесе по искането е РС - Велико Търново, който преждевременно е прекратил производството пред себе си, без да предприеме действия по издирване на привлеченото лице (включително и чрез известния по делото телефон) при наличните данни, че то работи на територията на [населено място] и има семена трайна връзка с лице на територията на същия град. Бързата процедура и кратките срокове за разглеждане на искането са изисквали неформалистичен подход при преценката на данните за „настоящ адрес“, извън данните за адресната регистрация, доколкото е било ясно, че лицето не пребивава на територията на [населено място], а реално е започнало да пребивава в [населено място], където е започнало и работа, което е обусловило и внасянето на искането на прокурора именно в РС - Велико Търново. Ето защо, в случая, следва да се приеме, че регистрацията на "настоящ адрес" в [населено място] преждевременно е приета за решаваща за местната подсъдност, доколкото съдията при РС - Велико Търново не само не е предприел действия по редовното уведомяване на лицето за насроченото съдебно заседание (вж. чл. 178, ал. 11 от НПК), но не е изследвал данните за съществуващата връзка на лицето с населеното място, предвид данните за семейните му връзки и местополагането на труд. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, ВКС, І НО,