Решение № 8493 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7931/2025 г.

Производството е касационно, по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Община Елхово срещу Решение № 1011/01.07.2025 г. по адм. д. № 114/2025 г., постановено от Административния съд – Ямбол. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т.3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Ответникът в касационното производство – П. М. В. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, постъпил на 29.07.25 година. Явява се лично в проведеното заседание пред касационната инстанция и заявява, че иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Върховната касационна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима и основателна, но по съображения, различаващи се от изложените в нея. Административният съд е приел, че производството пред него е образувано по жалба на П. В., против отказ на длъжностното лице по гражданско състояние в община Елхово да приеме и да заведе с входящ номер пристигнала на гише и в работно време на 28.01.2025 г. декларация от 27.01.2025 г. за припознаване на дете с нотариална заверка на подписа от лицето З. Х. Ч.. Съдът е установил, че в случая отказът на длъжностното лице по гражданско състояние в община Елхово да приеме и да заведе с входящ номер декларацията е бил обжалван по административен ред с жалба вх.№94-Ж-6/10.02.2025 г. и е налице произнасяне с писмо изх.№ 94-Ж-6-001/14.02.2025 г., с което жалбата е отхвърлена. Съдът е преценил, че на обжалване подлежи първоначалния акт и срока за това започнал да тече от 25.02.2025 г. когато с известие за доставяне е съобщено произнасянето на горестоящия орган, поради което входираната на 27.02.2025 г. жалба до съда е подадена в законоустановения срок. Административният съд е посочил в решението си съдържанието на института на припознаването - способ за установяване на произход чрез личен, едностранен, формален, декларативен акт на едно лице, че посоченото като припознато дете произхожда от него, при осъществяване на който се спазват нормативно регламентирани производствени правила с цел постигане на максимална гаранция при охрана интересите на засегнатите лица. Съдът е квалифицирал вписването на припознаване като административна услуга по смисъла на §1, т.2, б."а" от ДР на Закона за администрацията, нормативно регламентирана от разпоредбите на чл.49 от Закона за гражданската регистрация и чл. 64–67 от Семейния кодекс. Посочил е, че когато припознаването се извършва след съставяне на акта за раждане / какъвто е настоящият случай/, данните за припознаващия и основанието се вписват в графа "Бележки" на акта за раждане в съответствие със Семейния кодекс. Посочил е кой е компетентният орган според чл. 35, ал.1 от Закона за гражданската регистрация. Приел е, че отказът на общинската администрация да приеме представената на гише, в работно време, декларация, с която се поставя началото на административно производство, по силата на чл.21, ал.4 АПК е приравнен на административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Съобразно посочената правна норма индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. Преценил е като неоснователен и в противоречие с нормите от Закона за администрацията и Закона за гражданската регистрация отказа на административния орган да приеме представени на гише писмени документи и да ги входира, съответно да започне административно производство по така подадената декларация. Счел е, че сам по себе си отказът да бъде приет представения документ и да бъде надлежно заведен от длъжностното лице по гражданско състояние препятства гражданинът да упражни своето признато му от закона право и прави невъзможно всякакво развитие на административното производство, поради което отказът да бъде приета представената декларация за припознаване на дете от общинската администрация представлява незаконосъобразно бездействие да бъде изпълнено едно произтичащо от закона задължение. Изрично е посочил, че предмет на разглеждане по делото е само въпросното бездействие, поради което доводите в отговора на ответната страна е преценил като неотносими към спора, а относими към произнасянето на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по входираното искане. Преценил е жалбата като основателна. Присъдил е разноски съобразно изхода на спора. Касационната инстанция преценява, че при постановяване на решението, административният съд е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени, изразяващи се в следното: Видно от жалбата до съда е, че тя е подадена от две лица – П. М. В. и Е. П. М.. Жалбата е подписна и от двете лица. При сравняване на данните от декларацията на З. Х. Ч. за признаване на дете и данните на жалбоподателите следва, че П. М. В. е майка на припознаваното дете, а Е. П. М. е детето, което се припознава. От данните за рождената дата на детето следва, че към датата на подаване на жалбата, Е. М. е навършила [възраст]. С Определение № 825/02.06.25 г., административният съд е конституирал като жалбоподател единствено и само П. М., а като ответник кмета на Община Елхово. Липсва произнасяне по жалбата на Е. П. М., както по допустимостта й, така и по нейната основателност. От друга страна, С Определение № 5575/28.05.2025 г., постановено от Върховния административен съд по адм. д. № 3692/25 г. е прието, че жалбата не е без предмет, без обаче да се коментира наличието или не на интерес за жалбоподателката от подаването й. В този смисъл, административният съд не е бил обвързан с определението на ВАС по този въпрос и е дължал собствена преценка. Съгласно чл. 65, ал. 1 от Семейния кодекс, припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Съдът е дължал преценка, кому принадлежи интереса за обжалване на отказа да се приеме тази декларация, на декларатора или на приносителя на декларацията и дали майката на детето има интерес от обжалване на този отказ в случай като настоящия, когато тя е приносител на декларацията. Наред с горепосоченото нарушение, съдът е допуснал и друго. Оставил е без обсъждане относимо възражение на ответника – следва ли подателят на декларацията, която това не е самото припознаващо лице, да е снабден с пълномощно и то да е с нотариална заверка на подписа и ако отговорът на този въпрос е положителен, в случая изпълнено ли е това изискване. Допуснатите от съда съдпроизводствени нарушения, изразяващи се в липсата на мотиви по относима за спора обстоятелства са съществени и са основание за отмяна на решението и връщане на делото на друг съдебен състав на същия съд за ново произнасяне. Воден от горното и на осн. чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд