Решение № 13620 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15174/2008 г.

Решение № 13620 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15174/2008 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава Десета, раздел III "Оспорване на подзаконови нормативни актове" от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от "Национално сдружение за потребителска информация и съвети на гражданите" подадена от председателя Павел Костадинов Кърлев против разпоредбите чл. 4, ал. 2 и чл. 6, т. 4 от Наредба № РД 16-1082 от 15.10.2008 г. за условията и реда за предоставяне на финансови средства на сдруженията на потребителите от Държавата /ДВ бр. 91/2008 г./, издадена от Министерството на икономиката и енергетиката с искане за отмяната им на основание чл. 146, т. 3 и 4 от АПК - съществени нарушения на административно производствени правила и противоречие с материално правни разпоредби. Поддържа се, че обжалваните разпоредби противоречат на чл. 6 и чл. 56 от Конституцията на Република България и чл. 13, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и човешките свободи /ЕКПЧОС/ във връзка с чл. 5 от КРБ прокламиращи принципите на равенство на гражданите и организациите им. Също така, че атакуваните текстове въвеждат критерии в които е налице елемент на дискриминация с ефект ограничение във финансирането, като то се предвижда само за сдружения с офиси в градове с население над 25000 жители. По този начин се елиминира прекия контакт на жителите на по малките населени места с представителите на сдруженията на потребителите и се затруднява реализирането като се подценяват основните им права прокламирани в чл. 1, ал. 2, т. 1 - 7 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Предложените критерии в оспорените текстове от Наредбата с определената им относителна тежест не съответстват на целта на ЗЗП, където водещ критерии следва да е сдружаването, колективната подкрепа и правна защита пред административни и съдебни органи. Вместо това в т. 4, буква "а" на приложението към чл. 4, ал. 2 от Наредбата е посочен критерий - участие в помирителни комисии, което не може да служи за оценка за работата и значимостта на потребителските сдружения поради това, че дейността на помирителните комисии е регламентирана в Правилник за работата на помирителните комисии /ДВ, бр. 13 от 10.02.2006 г./ като единственото изискване към потребителските сдружения е да определят свои представители за включване в заповед на министъра на икономиката и енергетиката по чл. 182, ал. 2 от ЗЗП, а участието им се определя от поканата на Председателя на помирителната комисия, съгласно чл. 7 от Правилника за работата й. Следователно този критерий не може да бъде обективен за дейността на сдружението и за извършената работа в интерес на потребителите както е озаглавено в приложение № 1 към чл. 4, ал. 2 от наредбата защото оценката е резултат от поведението на председателите на помирителните комисии по местонахождение и не зависи от сдруженията. Поддържа се, че критерият в чл. 6, т. 4 от Наредбата е в нарушение на чл. 6 от КРБ, чл. 56 от КРБ, чл. 13 от /ЕКПЧОС/ във връзка с чл. 5, ал. 4 от КРБ. В хода на съдебното производството е постъпила молба, с която се поддържа допълнително, че процедурата предвидена в оспорената наредба е дала основание за издаване на заповед № РД - 16 - 1106/22.10.2008 г. за откриване на процедура за финансиране за минал период което е в нарушение на чл. 14, ал. 1 и 2 от ЗНА и се разпределят средства в размер на 150000 лева вместо заложените в държавния бюджет 100000 лева. На трето място се поддържа, че оспорваната наредба не е била съгласувана с потребителските сдружения, което е драстично процесуално нарушение и основание за отмяна на цялата наредба в какъвто смисъл се променя петитума на първоначалната жалба. Върховният административен съд, Четвърто отделение като разгледа така подадената жалба констатира следното: Жалбата е подадена от сдружение с наименование "Национално сдружение за потребителска информация и съвети на гражданите" със седалище и адрес на управление гр. София. Същото е регистрирано по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза, регистрирано е в Министерството на правосъдието и представлява сдружение на потребителите според чл. 167 и сл. от Закона за защита на потребителите. Наредбата е с предмет "Условията и редът за предоставяне на финансови средства на сдруженията на потребителите от държавата", като право на финансиране от държавата имат сдруженията цитирани по горе, посочени в чл. 3 от Наредбата. При тези данни сдружението жалбоподател е адресат на оспорената наредба и с нея се засягат негови права и интереси във връзка с финансирането от Държавата, поради което има правен интерес да я обжалва. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ урежда защитата на потребителите, правомощията на държавните органи и дейността на сдруженията на потребителите в тази област. Целта на закона е защитата на основни права на потребителите - чл. 1, ал. 2 от ЗЗП, като в чл. 3 е посочено, че правата на потребителите по този закон не могат да бъдат ограничавани. В глава Осма от ЗЗП са посочени органите и организациите за защита на потребителите, като в раздел II са уредени възможностите на гражданите да се сдружават за защита на правата си по този закон. Според чл. 168, ал. 1, Сдруженията на потребителите са сдружения с нестопанска цел които действат изключително в интерес на потребителите, не са свързани с политическа партия, икономически независими са от производители, вносители търговци и доставчици. Правата на тези сдружения са посочени в чл. 169 от ЗЗП. В кръга на характеристиката на дейността на сдруженията за защита на потребителите в чл. 170 от ЗЗП е посочено, че представително е това сдружение на потребителите, което извършва ефективна обществена дейност за защита интересите на потребителите, което се преценява в зависимост от извършените и разпространени публикации за защита на потребителите, проведените информационни кампании за запознаване на потребителите с техните права, предприетите действия за защита на колективни интереси на потребителите и изградените приемни за предоставяне на съвети и информация на потребителите, които трябва да са най малко в една трета от областните градове. Тази характеристика на сдруженията е от съществено значение тъй като министърът на икономиката, енергетиката и туризма изготвя ежегодно списък на представителните сдружения на потребителите, отговарящи на изискванията на чл. 170, ал. 1, който се публикува в Интернет страницата на министерството. Представителните сдружения имат правата по чл. 171 от ЗЗП да участват в Националния съвет за защита на потребителите, в колективните и консултативни органи за защита на потребителите. Държавата може да финансира сдружения на потребителите съобразно обема и общественото значение на извършената работа в интерес на потребителите, което се извършва с Наредба за условията и реда за предоставяне на финансови средства на сдруженията на потребителите. Такава е издадената наредба № РД 16 - 1082 от 15.10.2008 г. издадена от Министъра на икономиката енергетиката и туризма. Първото оплакване се свежда до противоречие на чл. 4, ал. 2 от Наредбата с принципите за равнопоставеност заложени в ЗЗП и Конституцията на РБ и Европейската конвенция за защита правата на човека и човешките свободи /ЕКЗПЧОС/. В чл. 4, ал 1 от Наредбата се предвижда сдруженията на потребителите да получават финансиране от Държавата съобразно следните критерии: 1. обема на извършената от тях работа в интерес на потребителите и 2. общественото значение на извършената от тях работа в интерес на потребителите, а в ал. 2 тежестта на посочените критерии е диференцирана в приложение № 1 към чл. 4. Оспорва се и нормата на чл. 6, т. 4 от Наредбата предвиждаща, че общественото значение в работата в интерес на потребителите се определя от броя на приемните за предоставяне на съвети и информация на потребителите в населените места с повече от 25000 души население. Поддържа се, че така заложените критерии с определената им относителна тежест не съответстват на целта на ЗЗП и Правата на потребителите разписани в чл. 1, ал. 2, т. 1 - 7 от ЗЗП. По същество се оспорва въвеждането на критерия по т. 4, "а" от приложение № 1, към чл. 4, ал. 2 от Наредбата където се предвижда оценка за участие в работата на помирителните комисии като част от оценяване за оказване съдействие за уреждане на потребителски спорове. Поддържа се, че участието в помирителни комисии е регламентирано в Правилника за работа на помирителните комисии и участието на представителите на сдружението зависи от председателя на помирителната комисия. Тези доводи съдът намира за неоснователни. Работата на помирителните комисии е законово регламентирана в глава девета, "Потребителски спорове, раздел II "Помирителни комисии" от ЗЗП. Такива комисии се създават от министъра на икономиката и енергетиката, който определя със заповед седалището и района на действие, както и одобрява списък на членовете им. Съставът на помирителната комисия - чл. 183 от ЗЗП включва и представител на сдружение на потребителите. Според Правилника за работата на помирителните комисии председателят на такава комисия отправя до сдруженията на потребителите искане за посочване на представител в помирителната комисия. При така цитираната уредба е неоснователно възражението в жалбата, че оценката по този показател - участие в работата на помирителните комисии не отразява действителното участие на сдружението в защита на потребителите тъй като това участие в помирителните комисии зависи в голяма степен от председателя на помирителната комисия, който отправя покана до сдруженията. Представителността на сдруженията на потребителите е в зависимост от обстоятелствата по чл. 170, ал. 1 от ЗЗП и в съответствие с нея се предвиждат по голям обем правомощия на тези сдружения според уредбата в ЗЗП, поради което е нормална законова последица при конкретната оценка за финансирането от държавата според Наредбата то да е в зависимост както от обема работа на конкретното сдружение в интерес на потребителите, така и от общественото значение на извършената от тях работа в интерес на потребителите. Или, общественото значение на работата на сдружението може да бъде преценена от участието на представителите му в работата на помирителните комисии по обществено значими спорове между потребители и търговци. Възражението, че това участие не зависи от конкретното сдружение е неоснователно, тъй като обществено значимите спорове разглеждани от помирителната комисия предопределят и участието на сдруженията със специфичен предмет на дейност и цели идентични с характера на разглежданите спорове от помирителните комисии. Или оценката на дейността на сдруженията на потребителите е в зависимост от действителната работа в интерес на потребителите като формално учредените сдружения с предмет и цели в по ниска степен на обществена полза ще получат по ниска оценка, което ще се отразява на финансирането. С разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредбата също се поддържа, че е въведен дискриминационен критерии по отношение на сдруженията. Това възражение също е неоснователно. В чл. 170, ал. 1, т. 2 от ЗЗП е посочено, че представително е сдружение което има изградени приемни в най малко една трета от областните градове. Или ЗЗП въвежда понятието представително сдружение и на него в това качество му се признават повече права, но няма ограничение всяко сдружение на потребителите да има представителства според собствените си възможности и преценка. По примера на законодателя в ЗЗП е нормална законова последица да се въведе критерии за представителност на сдружението от чиято преценка да зависи и финансирането според Наредбата в чл. 6, т. 4 от която е предвидено, че за да бъде финансирано сдружение на потребителите от държавата общественото значение в работата му в интерес на потребителите ще се определя и от брой на приемните за предоставяне на съвети и информация на потребителите в населените места с повече от 25000 души население.