Решение № 10983 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11252/2015 г.

Решение № 10983 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11252/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на И. С. Х., действаща като едноличен търговец (ЕТ) "Билд - И. Х." със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. "С. С." №..., срещу решение № 1552/08.07.2015 г. на Административен съд (АС) гр. В., постановено по адм. д. № 1577/2015 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт (РА) № 181301980 от 31.07.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с решение № 599 от 18.10.2013 г. на ДДОДОП гр. В. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторката поддържа, че съдът неправилно не е съобразил получени финансови средства в периода 2003 г. - 2006 г. в началното салдо към 01.01.2007 г., потвърдени с влязъл в сила РА № 1800496 от 10.10.2007 г. и със съответни писмени доказателства. Оспорва изводите на ревизиращите органи, възприети от съда, за включване на заемните суми само в разходната част на паричния поток, както и за целите на дейността й като ЕТ. Поддържа липса на недостиг на паричните средства, установена посредством съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Оспорва доказаността на предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС гр. В. и по същество на спора да отмени РА, като й присъди разноски за четири съдебни инстанции. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДДОДОП) гр. В. оспорва жалбата в писмено становище от 03.10.2016 г. Претендира за оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения РА за извършена ревизия за периоди 2007 г. - 2009 г. на касаторката е установено задължение по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 5 285.04 лв. главница и 1770.46 лв. лихви. Приходните органи са приели нулево начално салдо към 01.01.2007 г. поради липса на счетоводни записи и документи за изтеглени суми от касата и от банкови сметки на ЕТ. Установени са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. В приходната част на потока са намерили отражение изтеглени парични средства от банкови сметки и получени плащания в брой. Недостигът е покрит от парични средства на съпруга Т. Х.. В разходната част са отразени разходи за издръжка за живот по данни на НСИ. За 2007 г. и 2008 г. не е констатиран недостиг. Недостигът за 2009 г. е от вноски в брой по банкови сметки на лицето (75 794 лв. през м. 01.2009 г., 9500 лв. на 20.02., 3000 лв. на 30.04., 9250 лв. на 18.06., 9900 лв. на 03.07., 8880 лв. през м. 10.2009 г.), както и от върнати заемни средства на П. П., В. М., А. К., Р. И. и Б. Р. Констатираният недостиг на парични средства за 2009 г. в размер на 52 850.42 лв. е възприет като данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, респ. са установени спорните задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. За да отхвърли изцяло оспорването, административният съд е намерил за доказани основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК с оглед установените по-големи разходи от 314 538.02 лв. в сравнение с приходите от 172 857.60 лв. за 2009 г. Съдът е приел за неоснователни доводите на лицето за включване на сумата от 21 174.20 лв. в началното салдо към 01.01.2007 г. с аргумент от Тълкувателно решение № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС - вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити от съпруга - едноличен търговец принадлежат само нему, както и поради липсата на доказателства за постъпване на тази сума в домакинството на физическото лице. Изложил е аргументи, че формираната счетоводна печалба на ЕТ не е източник на доходи в паричния поток на физическото лице, тъй като печалбата на ЕТ не представлява реален паричен доход. Съдът не е кредитирал представените доказателства за парични заеми, като е приел, че са съобразени при определяне задълженията на лицето с РА № 1800496/2007 г. и са използвани за дейността на ЕТ при липса на данни за използването им от физическото лице. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване. Съдът правилно е формулирал спорните по делото въпроси относно началното салдо на паричния поток към 01.01.2007 г. и участието на върнатите заемни средства в разходната част на потока за 2009 г., в каквато насока са основните касационни оплаквания. От гледна точка на субекта на облагане регистрирането на предприятие на ЕТ представлява още една възможност за физическото лице да формира доходи, като данъчното облагане с преки данъци се регламентира с два материални данъчни закона - Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Именно поради факта, че физическото лице придобива качеството на търговец, то и съгласно чл. 1, ал. 3 от ТЗ това изисква и означава делата му да се водят по търговски начин. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗСч (отм.), ЕТ представлява предприятие и като такова за него са относими и приложими разпоредбите на закона и изискванията на счетоводните стандарти, в това число и относно отразяване на паричните средства и печалбата от дейността. Следва в тази връзка да се посочи, че ЗДДФЛ именно поради това е предвидил различен начин на формиране на облагаемия доход за доходи от стопанска дейност като ЕТ (разпоредбата на чл. 26 от закона) и за доходи от нетърговска дейност на физическите лица (чл. 29, 31, 33 от закона). В тази връзка, за да се приеме че физическото лице като "собственик" на предприятието е получило парични средства от него, следва да са оформени по надлежен ред съответните счетоводни книжа - в случая РКО, доказващи фактическо получаване на сума, която не е част от предприятието, а част от дохода на собственика му. Печалбата на едно предприятие не може директно да се включи в приходната част на паричния поток на физическото лице и не означава, че срещу нея има налични парични средства в брой. Без счетоводни данни и документи за излизането на парични суми от ЕТ към собственика на предприятието, няма основание за включването им в паричния поток за физическото лице. Като е достигнал до извод, че декларираната и възприета с влязъл в сила РА печалба на предприятието на ЕТ за 2003 г. - 2006 г. не може директно да се включи в началното салдо към 01.01.2007 г. без съставянето на съответните счетоводни документи, административният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. По идентични съображения е правилно решението и в частта, с която не се признават приходи от заемни средства в периода 2003 г. - 2006 г., на които съответстват направените през 2009 г. разходи за връщането им. Посредством предходния, влязъл в сила РА е установено, че част от заемните средства лицето е вложило в търговската дейност на предприятието на ЕТ, което е отразено по сметка 499 "Други кредитори". В хода на съдебното производство коректно е проследено движението на сметка 499, като наличните данни за извършени от сметката плащания в брой са намерили отражение в приходната част на паричния поток. Без данни за получени от собственика (физическо лице) парични средства от предприятието на ЕТ чрез съставянето на съответните счетоводни записи и документи не може да се приеме, че предоставените в заем на ЕТ средства, отчетени като постъпили по сметка 499, са послужили за погасяването на същите заемни средства през 2009 г. Неоснователни се явяват касационните оплаквания, че произходът на средствата, с които са погасени заемите през 2009 г. е от същите средства, които са вложени от собственика в търговското предприятие и отчетени като постъпили по сметка 499, тъй като липсват счетоводни данни и документи в тази насока. На ССЕ не е поставена относима задача в този смисъл и същата правилно не е кредитирана от решаващия съд при коректно дадени указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест с определение от 04.06.2015 г. Констатациите на вещото лице се основават на предполагаеми данни относно имуществото на жалбоподателката и задачите са под условие, ако бъдат признати определени доходи за процесните периоди. При положение, че съдът не е признал въпросните доходи от заемни средства и от печалба на ЕТ, то правилно не е кредитирано и заключението в тази му част. Доводите на касаторката за доказаност на твърденията й посредством ССЕ са неоснователни с оглед изцяло хипотетичния и изчислителен характер на експертизата. По изложените съображения и като е достигнал до извод за доказаност на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за 2009 г. административният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 512 лв. на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховен административен съд, състав на Първо отделение,