Определение № 6081 от 07.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5437/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Бонев, чрез процесуален представител, против определение №606 от 07.03.2023г., постановено по адм.д. № 323/2023г. по описа на Административен съд –Пловдив/АС-Пловдив/. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на определението поради несъответствие с материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му. Претендира разноски. Ответникът в настоящото производство- Командира на 61 механизирана бригада-Карлово (ВФ 34750-Карлово), чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва частната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Върховният административен съд, Пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АС-Пловдив, на осн. чл.159, т.1 АПК, е оставил без разглеждане жалба на Б. Бонев против Заповед №ЗРД-1074/21.12.2022г. на Командира на 61 механизирана бригада-Карлово, като процесуално недопустима, и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че с оспорения акт се урежда удържане на суми, същия няма характер на индивидуален административен акт по см. на чл.21 АПК, а изцяло урежда последици с гражданскоправен характер. Съдът е счел, че тези спорове трябва да се разрешават в производство по общия исков ред, предвиден в ГПК, съобразно отношенията на равнопоставеност между страните предвид гражданскоправния характер на правоотношението-аргумент от чл.253 и чл.258 от ЗВОСРБ. Определението е правилно. Съгласно чл.258, ал.1 ЗОВСРБ, в случаите на ограничена имуществена отговорност командирът или началникът определя със заповед основанието и размера на отговорността. Когато вредите са причинени от командир или началник, заповедта се издава от съответния висшестоящ командир или началник. Според чл.258, ал.3 ЗОВСРБ ако военнослужещият в едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори основанието или размера на отговорността, Министерството на отбраната може да предяви срещу него иск пред съда. В конкретния казус предмет на оспорване е заповед по чл.258, ал.1 ЗОВСРБ, с която са определени основанието и размера на ограничена имуществена отговорност на частния жалбоподател и реда за нейното реализиране по чл.258, ал.4 ЗОВСРБ. От посочените разпоредби следва, че заповедта по чл.258, ал.1 ЗОВСРБ не е ИАА по см. чл.21, ал.1 АПК, и съдебен контрол за нейната законосъобразност по реда на АПК е недопустим, както правилно е приел АС-Пловдив. Извършеното оспорване от жалбоподателя в подадената от него жалба до първостепенния съд представлява писмено оспорване на основанието и размера на заповедта по чл.258, ал.1 ЗОВСРБ, при което редът за реализиране на ограничената имуществена отговорност ще бъде евентуално чрез предявяване на иск от МО пред съответния граждански съд по реда на чл.258, ал.3 ЗОВСРБ.. Това налага извод за съответно с приложимия материален закон заключение на АС-Пловдив, че в настоящия случай Заповед №ЗРД-1074/21.12.2022г. на Командира на 61 механизирана бригада-Карлово не е годен за оспорване административен акт, а образуваното съдебно производство пред АС-Пловдив е недопустимо на основание чл.159, т.1 от АПК. С оглед горното обжалваното определение трябва да се остави в сила като законосъобразно. Съобразно изхода на делото на осн. чл.143, ал.3 АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Предвид на изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 АПК Върховният административен съд, Пето отделение