Решение № 8942 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16213/2011 г.

Решение № 8942 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16213/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Сюми" ЕООД, гр. София, чрез законния си представител С. Петков, против решение № 4873 от 4.11.2011 г. на Административен съд гр. София /АС/, постановено по адм. д. № 5269 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 20001007782/04.11.2010 г., изд. от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 719/2.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/ гр. София. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като бъде отменен обжалвания РА, ведно с присъждане на разноски за две инстанции. В съдебно заседание, пълномощникът на касатора - адв. Байчева моли да бъде уважена жалбата по съображения изложени в нея. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция ОУИ, гр. София, не взема становище по жалбата Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 20001007782/4.11.2010 г., изд. от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 719 от 2.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, с който на "Сюми" ЕООД са определени задълженията по ЗДДС, за периоди 1.02.2007 - 28.02.2007 г. 1.05.2007 - 31.12.2007 г. и 1.02.2008 - 20.04.2009 г., представляващи начислен ДДС в размер на 1 654 682,69 лв. и лихви за просрочие в размер на 361 807,42 лв. От фактическа страна АС е приел, че ревизията е повторна, във връзка с отменително решение № 424/29.03.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ - София", в резултат на която е издаден Ревизионен доклад № 1007782 от 15.10.2010 г., като в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, не са постъпили писмени възражения. На първо място съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за необоснованост на РА. До този извод съдът е достигнал, като е приел, че жалбоподателят не се е възползвал от процесуалната си възможност да подаде възражения срещу РД, поради което и констатациите в РА са изцяло въз основа на неоспорения РД. На следващо място за неоснователно съдът е приел възражението, че в нарушение на процесуалните правила е определена данъчната основа по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Приел е, че в хода на ревизията, от страна на данъчните органи са изискали неколкократно конкретно посочени в ИПДПОЗЛ документи, но същите не са представени от жалбоподателя, поради което е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122. ал. 1, т. 4 - 6 от ДОПК, тъй като не е представена счетоводна отчетност и исканите документи. На следващо място съдът е приел, че е спазена процедурата за извършване на ревизията по особения ред на ДОПК, като е изготвено е уведомление по чл. 124 от ДОПК. че данъчната основа ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. като от същата дата е и искането за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице. Позовал се е на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК и е приел, че в хода на съдебното обжалване, жалбоподателят не е оборил фактическите констатации в ревизионния, въпреки изрично дадените с разпореждането за насрочване на делото указания, досежно доказателствената му тежест. По същество относно доставките от "Разярения лъв" ЕООД, съдът е приел, че от доставчика са представени изисканите с ИПДПОЗЛ изх. № 1453-00-6382 от 3.05.2010 г. документи, но от органите по приходите основателно е прието, че дружеството жалбоподател не разполага с доказателства за получените доставки, тъй като същият не е представил изисканите документи, включително и процесните фактури, като доказателства за това не са представени и в хода на съдебното обжалване. По отношение на доставките от ЕТ "Юлиян Кирилов", от страна на търговеца са представени изисканите с ИПДПОЗЛ изх. № 1453-00-850/21.04.2010 г. документи, но същото е декларирало, че част от посочените фактури са с друг получател, а другата част на са издавани от него и на са включени в счетоводните му регистри. По отношение на доставките от ЕТ "Веселин Асенов - Ай Ви Ти", от страна на търговеца са представени изисканите с ИПДПОЗЛ изх. № 1453-00-849 от 21.04.2010 г. документи, но отново има размиване по отношение на получателя и датите на самите фактури, поради което и при липса на други доказателства, вкл. ССЕ /от която жалбоподателят се е отказал/, съдът е приел, че законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит, тъй като дружеството не притежава първични документи относно извършените доставки и не са спазени изискванията на чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно съдът е обсъдил доводите на касатора досежно твърдяните нарушения на процедурата по чл. 122 и сл. от ДОПК, които в по-голямата си част се повтарят в касационната жалба. Настоящият състав изцяло споделя доводите на съда относно наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК и не споделя изводите, респективно намира за основателни доводите на касатора за неприложимост на разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 6 от ДОПК, но този извод на настоящия състав не се отразява на правилността на обжалваното решение. Безспорно установено е, че от дружеството касатор не са представени всички изискани документи, поради което са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Видно от материалите по преписката, приобщени като доказателства по делото, на жалбоподателя е връчено ИПДПОЗЛ изх. № 1453-00-5538/19.04.2010 г., като с писмо вх. № 1453-00-5538/19.05.2010 г., са представени само част от исканите документи и е посочено, че справките не могат да се изготвят тъй като предстои смяна на счетоводното обслужване на фирмата. Изпратено е повторно искане изх. № 1453-00-5538/13.09.2010 г., включващо и осигуряване достъп до счетоводната документация на дружеството, но на това искане не е отговорено от задълженото лице. Не е попълнена и декларацията по чл. 124 от ДОПК, поради което е неоснователен довода в касационната жалба за липса на проверка в счетоводството му и неизпълнение указанията дадени с отменително решение № 424/29.03.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ - София" Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. В случая са представени само част от исканите документи и е посочено, че справките не могат да се изготвят тъй като предстои смяна на счетоводното обслужване на фирмата, т. е. воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. За провеждане на ревизия по особения ред на ДОПК е необходимо наличието на едно от визираните в ал. 1 предпоставки, поради което и само на това основание правилно съдът е приел, че законосъобразно ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Следва обаче да бъде отчетен фактът, че след надлежно връчване на два броя ИПДПОЗЛ от касатора са представени само част от изисканите документи, поради което правилно е прието за налично обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Констатацията за наличие на посоченото обстоятелство е изцяло последица от бездействието на жалбоподателя, от което той не би могъл да черпи неправомерно права. В този смисъл е решение № 3096/2.03.2011 г., постановено по адм. д. № 10005/2010 г. по описа на ВАС първо "а" отделение. За да се приложи разпоредбата на чл. 122, ал. 6 от ДОПК е необходимо данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, да не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28, като последното обстоятелство в случая не е установено, поради което не е налице и посочената разпоредба. Неоснователен е довода в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като ревизията е приключила по-рано от определения в ЗВР срок. Така както е приел АС законоустановен е крайният срок. в който ревизията следва да приключи, което не изключва по-ранното й приключване. Неоснователен е довода за липса на обсъждане от органа по приходите на обстоятелствата визирани в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, относно начина на определяне на данъчната основа. Ревизията по чл. 122, ал. 1, т. 4 е във връзка с установяване задължения по ЗДДС и в съответствие с частично представените от касатора документи в хода на ревизията, органа по приходите е извел извода, че следва да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит, тъй като дружеството не притежава първични документи относно извършените доставки и не са спазени изискванията на чл. 71, т. 1 от ЗДДС. При липсата на представена счетоводна отчетност и изисканите документи, правилно съдът е приел, че дружеството не е извършвало облагаеми доставки за ревизирания период, като в същото време е приложена и разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС. Неоснователен е довода по същество на спора, досежно доставките на "Разярения лъв" ЕООД, а именно, че от съда и органа по приходите не са отчетени представените от доставчика документи. Видно от РД органа по приходите е посочил представените от доставчика документи и действително не ги е обсъдил, но това е поради приетото, че дружеството-касатор не разполага с доказателства за получените доставки, включително и процесните фактури в оригинал или копие. Както е приел съдът, доказателства във връзка с доставките не са представени от касатора и в хода на съдебното обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът следва да се произнесе по същество на спорното материално право, поради което дори и да са допуснати нарушения на процедурата по издаване на РА, съдът не разполага с правомощие да го отмени. С процесуалното си поведение в хода на съдебното обжалване, въпреки дадените му указания досежно доказателствената му тежест, касаторът не е оборил констатациите в РА, които по силата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК се считат за верни до доказване на противното. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК