Определение № 200 от 20.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 598/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на „АГРОСТАР”АД срещу въззивно определение /неправ.именувано решение/ №17 от 27.01.2010 г. по в.ч.гр.д. №332/2019 на ОС-Силистра, с което е потвърдено определение №3535/25.10.2019 г. по гр.д. №542/2018 г. на РС –Силистра, с което съдът е допуснал по реда на чл.208 ГПК за обезпечаване на доказателства, предварително събиране на такива-изслушване на единична експертиза, но е отказал разширяването й в тройна и е прекратил производството. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност. Ответната страна в писмено становище изразява мнение за липса на основание за допускане до касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Определението на въззивния съд, с което се е произнесъл по законосъобразността на обжалваното пред него определение по молба за обезпечаване на доказателствата не подлежи на касационно обжалване, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК. Със същото не е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, тъй като се касае за производство по обезпечение на доказателствата, нито има характер на определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство или се слага край на такова производство. Както е прието и в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение на ІV-то г.о на ВКС № 164/28.02.2012 год., по ч. гр. д. № 126/2012 год., Опр. №94/05.02.2013 г. по ч.т.д.№833/2012 г. на ВКС, Второ т.о., потвърдено с Опр.№349/10.05.2013 г. по ч.т.д. №1991/13 на Второ т.о. и др.обезпечаването на доказателствата по чл.207 и сл. ГПК, като способ за предварителното им събиране до започване на същинския исков процес, цели да осуети възможността в резултат от недобросъвестно поведение на противната страна или в резултат от действието на обективни фактори доказателствено средство да бъде загубено или унищожено или да бъде затруднено неговото събиране. В този смисъл това производство има несамостоятелен и привременен характер, поради с което постановените в същото съдебни актове не се дава разрешение по същество на друго производство, нито те биха могли да имат преграждащ за развитието на самото исково производство ефект. Същото следва и от задължителната практика на ВКС-ТР 5/2015 на ОСГТК, което не включва определението, с което съдът се произнася по молба по чл.208 ал.1 ГПК, в категорията определения по чл.274 ал.3 т.1 и 2 ГПК, които подлежат на частно касационно обжалване. Това е така, тъй като произнасянето на съда в това производство, нито прегражда развитието на съдебно производство, нито дава разрешение по същество на спор в такова производство, а има несамостоятелен и привременен характер-обслужва бъдещо исково производство. Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС