Определение № 3949 от 07.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3035/2023 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 10268/03.06.2025г. от община Сандански, с която се иска да бъде освободено внесеното по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер на 15 679 лв., за спиране изпълнението на въззивно решение № 227 от 24. 04. 2023 г. по в. гр. д. № 778/2022 г. на ОС – Благоевград. В срок не е постъпил отговор от насрещната страна – ищецът по делото В. И. П.. Настоящият състав на ВКС счита, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение по следните съображения: С определение № 2219 от 17.07.2023г., постановено по настоящето дело, е спряно изпълнението, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, на невлязло в сила въззивно решение № 227 от 24. 04. 2023 г. по в. гр. д. № 778/2022 г. на ОС – Благоевград, с което: е потвърдено решение № 900085 от 18. 03. 2022 г. по гр. д. № 299/2020 г. на РС – Сандански в частта, с която е осъдена Община – Сандански, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, да заплати на В. И. П. сумата 14635 лв. обезщетение за лишаване от ползване, в периода 16. 04. 2015 г.- 13. 12. 2019 г., на 1/9 идеална част от реална част от 550 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума от 16. 04. 2020 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен над сумата 14635 лв. до сумата 15679 лв. и за периода 13. 12. 2019 г. – 16. 04. 2020 г., вместо него е постановено друго, с което Община – Сандански е осъдена, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, да заплати на В. И. П. допълнително сумата 1044 лв. обезщетение за неоснователно ползване, в периода 13. 12. 2019 г. – 16. 04. 2020 г., на 1/9 идеална част от описания по-горе имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16. 04. 2020 г. до окончателното й изплащане. С решение № 642 от 31.10.2024г., постановено по гр.д. № 5010 от 2023г-, постановено по гр.д. № 5010/2023г. на ВКС, четвърто г. о., е обезсилено въззивно решение № 227/24.04.2023г., постановено по в.гр.д. № 778/2022г. по описа на Окръжен съд – Благоевград и първоинстанционно решение № 900085 от 18.03.2022г. по гр.д. № 299/2020г. по описа на Районен съд – Сандански, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Сандански за произнасяне по главни обективно кумулативно съединени искове по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от ЗС, които само ако бъдат отхвърлени – и по евентуалния иск по чл. 59 от ЗЗД, както и за отделяне на иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС. При така установеното настоящият състав на ВКС намира, че молбата за възстановяване на сумата, внесена като обезпечение по чл. 282, ал. 2 ГПК, е неоснователна. Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъдено вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. В конкретния случай не е налице нито една от посочените предпоставки. Невлязлото в сила въззивно решение е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд и няма доказателства, а не се и твърди, че спорът е приключил с влязло в сила отхвърлително решение или с влязъл в сила съдебен акт производството по делото е прекратено. Предвид липсата на предпоставките по чл. 282, ал. 5 ГПК молбата за възстановяване на внесената като обезпечение сума следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение