Определение № 87 от 20.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 362/2017 г.

С разпореждане от 09.01.2011 г. по ч. гр.д. № 4020/2016 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба вх. № 10427 от 26.10.2016 г., подадена от Л. С. Ц. от [населено място] против определение № 369 от 28.12.2016 г. по ч.гр.д. № 4463/2051 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд. Разпореждане от 09.01.2011 г. по ч. гр.д. № 4020/2016 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд е обжалвано от Л. С. Ц. с частна жалба вх. № 636 от 19.01.2017 г. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима –обжалваният съдебен акт прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.1, т.1, вр. с ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С определение № 287 от 24.10.2016 г. по ч. гр.д. № 4020/2016 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановено при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК е отменено определение от 05.07.2016 г. по ч.гр.д. № 2825/2016 г. на Софийски апелативен съд; обезсилено е решение № ІІ-55-290 от 112.2013 г. по гр.д. № 27894/2011 г., на Софийски районен съд, с което делбен имот е изнесен на публична продан и страните, участници в делбеното производство Л. С. Ц. и Е. А. Н. са осъдени да заплатят държавна такса по делбеното дело по сметка на Върховния касационен съд. С молба от 23.11.2016 г., постъпила от Е. А. Н. е поискано изменение на определението в частта му за разноските. Молителката е възразила срещу определената държавна такса по делото, поддържайки, че размера на дължимата такса е този по чл. 9 от Тарифата за държавните такси. С определение № 369 от 28.12.2016 г. съставът на Първо гражданско отделение е оставил без уважение искането за изменение на определение № 287 от 24.10.2016 г. по ч. гр.д. № 4020/2016 г., приемайки, че размерът на дължимата по делото държавна такса е определен правилно съобразно чл. 8 от Тарифата за държавните такси. Определение № 369 от 28.12.2016 г. е обжалвано от Л. С. Ц. с частна жалба вх. № 10427 от 26.10.2016 г., която е върната като недопустима с разпореждане от 09.01.2011 г. по ч. гр.д. № 4020/2016 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд – предмет на обжалване в настоящето производство. Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че обжалваното разпореждане е законосъобразно. Актовете на Върховния касационен съд са необжалваеми. Единственото изключение е по чл. 274, ал. 2, пр. ІІ-ро ГПК, по който ред подлежат на въззивно обжалване само определения, в които състав на Върховния касационен съд се е произнесъл за първи път с акт, преграждащ развитието на производството или в изрично посочените в закона случаи. Когато състав на Върховния касационен съд се е произнесъл по правилността на акта на въззивен съд, определението е окончателно и не подлежи на обжалване – касационен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК за актовете на Върховния касационен съд не е предвиден в закона, поради което определение № 287 от 24.10.2016 г. по ч. гр.д. № 4020/2016 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд е необжалваемо. Ето защо и съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК, съгласно който текст определението за разноските подлежи на обжалване по реда за обжалване на решението, не подлежи на последващ контрол и определението по съществото на искане за изменение на определението по чл. 274, ал.3 ГПК в частта му за съдебните разноски. Жалбата срещу окончателното определение на Върховния касационен съд е недопустима и подлежи на връщане, както правилно е прието в обжалваното разпореждане от 09.01.2011 г. по ч. гр.д. № 4020/2016 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение