Определение № 4925 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1362/2026 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано по молба с вх. № 46378 от 10.06.2026 г. по регистъра на Районен съд – Варна, подадена от ответника по частна касационна жалба и по делото И. С. К., чрез адв. Р., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 2521 от 14.05.2026 г. в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от жалбоподателя и ищец по делото Г. К. К., с който поддържа становище за недопустимост и неоснователност на молбата. Излагат се твърдения, че не е изпълнена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК, с което е нарушено правото на защита на страната. Твърди се още, че искането е недопустимо, тъй като не е представен списък по чл. 80 ГПК, а в условията на евентуалност – че същото е неоснователно. Поддържа и възражение за прекомерност на претендираните разноски по чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 2521 от 14.05.2026 г. по ч. гр. д. № 1362/2026 г. на ВКС, III г.о., в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, съставът не е допуснал касационно обжалване на определение № 748 от 11.02.2026 г. по ч. гр. д. № 2513/2025 г. на Окръжен съд – Варна (ОС – Варна). С последното е потвърдено определение № 10930 от 13.08.2025 г. по гр. д. № 5599/2025 г. на Районен съд – Варна, с което производството е прекратено, поради липсата на международна компетентност на сезирания съд да разгледа спора за родителската отговорност спрямо общите на страните деца Д., [дата на раждане] и С., [дата на раждане], в какъвто смисъл е нарочно релевирания от майката отвод за международна компетентност. В определението, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, липсва произнасяне по искането с отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК, подаден от насрещната страна И. С. К. за присъждане на разноските. Молбата за допълване на горното определение в частта за разноските е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е и основателна. Налице са предпоставките за допълване на определението, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, в частта за разноските, които са били поискани своевременно. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната касационна жалба с вх. № 9723 от 24.03.2026 г. по регистъра на Окръжен съд – Варна, подаден от И. С. К., чрез адв. Р.. В него е направено нарочно искане за присъждане на сторените разноски. Към отговора на частната касационна жалба, приложен по настоящото производство (на л. 16), е представен договор за правна защита и съдействие. Негов предмет е изготвянето и подаване на отговор на касационна частна жалба против определение № 748 от 11.02.2026 г. по ч. гр. д. № 2513/2025 г. на ОС – Варна (с което е потвърдено определението за прекратяване на делото поради международна некомпетентност на съда). Договореното там адвокатско възнаграждение е 225 евро. Същото е заплатено изцяло и в брой при сключването на договора, като вписването в него (съгласно разясненията по т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС) за направеното плащане е достатъчно и има характера на разписка. На л. 148 от първоинстанционното производство е приложено и адвокатско пълномощно, по силата на което адв. Р. черпи представителни права за ответника по жалба И. С. К. в производството, до окончателното му приключване във всички инстанции. Настоящият състав на ВКС не споделя доводите на ответника по молбата по чл. 248 ГПК за нарушено право на защита обусловено от факта, че при администрирането й в процедурата по ал. 2 от същата разпоредба не са му били изпратени списъка по чл. 80 ГПК с доказателствата за извършения разход от насрещната страна, който се претендира. Данните за сторения разход се съдържат в приложения с отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК на частната касационна жалба на Г. К., договор за правна защита и съдействие, цитиран по –горе. В производството по чл. 248 ГПК съдът при администриране на молбата за изменение или допълване на съдебния му акт в частта за разноските има задължение да съобщи на насрещната страна за постъпилото искане - съгласно ал. 2 ГПК на цитирания текст. Съобщаването се изразява в изпращане на препис от молбата по чл. 248 ГПК с указания за отговор в законоустановен срок. В случая това изискване е спазено - Г. К. К. е надлежно уведомен за исканото допълване на постановеното определение в частта за разноските, като същият е получил препис от молбата по чл. 248 ГПК на противната страна и са му дадени указания за представяне на отговор в едноседмичен срок. Процесуалният закон (ГПК) не предвижда препис от отговора на частната касационна жалба (по чл. 276, ал. 1 ГПК) или приложенията към него да бъдат връчвани на жалбоподателя за становище. Състезателният характер на производството по чл. 248 ГПК се състои именно в уредената от закона възможност на насрещната страна с отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК да реализира защитата си по искането за допълване/изменение на съдебния акт в частта за разноските. Грижата за добро водене на процеса изисква страната да положи усилия и се запознае с представените още с отговора на частната касационна жалба доказателства за сторен разход (претендиран за присъждане в производството по чл. 248 ГПК), които обаче не й се връчват при администриране на молбата за допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските. Неоснователни са и доводите на насрещната страна за липсата на предпоставките по чл. 248 ГПК, предвид отсъствието на доказателства за сторените разноски. В случая с цитирания по - горе договор за адвокатска услуга е посочен начина на плащане на адвокатското възнаграждение – в брой и изцяло (от 225 евро), като вписването на това обстоятелство е достатъчно и има характер на разписка за получената сума, съгласно указанията по т. 1 от ТР №6/2013г., ОСГТК. Релевираното от противната страна в отговора възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, също е неоснователно. По силата на посочената разпоредба заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото. Следва да се посочи още, че съгласно даденото от СЕС разрешение в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, не са обвързващи за съда. Както се посочи в мотивите по-горе, в разглеждания случай ответната страна по жалба – И. С. К., е договорила и заплатила адвокатски хонорар в размер на 225 евро. В случая се касае за производство пред ВКС, развиващо се по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, като определящо е неговото фактическо усложнение, породено от естеството на повдигнатите правни въпроси във връзка с международната компетентност на сезирания съд да разгледа спора за родителската отговорност на общите на страните деца. С оглед извършения от процесуалния представител на ответната страна задълбочен анализ и изготвянето на правно издържан отговор на частната касационна жалба, обхващащ всички възражения, както и необходимостта от отчитане спецификите на конкретния казус, то уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 225 евро не е прекомерно и съответства на положения от адвоката труд, който подробно и мотивирано в отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК е обосновал доводи и извел аргументи в подкрепа на правилността на обжалваното въззивно определение. Горното характеризира молбата по чл. 248 ГПК като основателна и налага допълване на постановеното по настоящото дело определение в частта за разноските в изложения смисъл. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,