Определение № 253 от 03.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 826/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частни касационни жалби на ищеца А. Г. Д. от [населено място] и присъединилия се ищец А. И. К. от [населено място], [община], приподписани от процесуален представител адв. М. Н., срещу определение № 373 от 22.01.2020г. по в. гр. дело № 430/2019г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено определение от 30.10.2019г. по в. гр. дело № 530/2019г. на Окръжен съд Велико Търново. С потвърденото определение първоинстанционният съд е спрял производството по в. гр. дело № 530/2019г. до приключване на производството по гр. дело № 2338/2018г. на Районен съд Велико Търново с влязъл в сила съдебен акт на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат съображения, че въззивният съд не е обсъдил нито едно от възраженията в частната жалба. Поддържат, че определението е необосновано, защото не са изложени доводи, които да обосноват наличие на обусловеност на настоящото дело с производството по гр. дело № 2338/2018г. на Районен съд Велико Търново. В приложени към частните касационни жалби изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частните жалбоподатели релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 3 и ал. 2 ГПК – определението е постановено в нарушение на практиката на ВКС, обективирана в решение № 40/04.02.2015г. по гр. д. № 4297/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 283/14.11.2014г. по гр. д. № 1609/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 42/05.03.2014г. по гр. д. № 5488/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 191/25.03.2013г. по гр. д. № 63/2013г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 415/25.01.2012г. по гр. д. № 1332/2012г. на ВКС, ГК, I г. о., Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 1/2017 по тълк. дело № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС. Частните жалбоподатели поддържа и становище, че определението е очевидно неправилно, тъй като съдът допуска да се спре производството по делото при очевидна липса на връзка между двете дела и липса на законово основание. Ответникът ППЗК „Доверие – Миндя“ /в ликвидация/ чрез процесуален представител адв. А. С. Ч. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за липса на твърдените от частните жалбоподатели основания по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на направените разноски. Във Върховен касационен съд е образувано тълк. дело № 2/2018г. на ОСГТК по правен въпрос, решаването на който е от значение за преценката за допустимост на настоящите частни касационни жалби и обжалваемостта на определението на Апелативен съд Велико Търново: „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция?“ Поради изложените съображения и на основание чл. 292 ГПК производството по настоящите частни касационни жалби следва да бъде спряно до приключване на посоченото тълкувателно дело. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение