Определение № 252 от 28.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 41/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. П. Т., чрез адв. Р. Г., срещу определение № 1976/27.07.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 1856/21г. от състав на Апелативен съд София, с което е оставена без уважение частната жалба на Л. Т. срещу определението на СГС, ІІІБ ВС от 25.02.2021г. по гр.д.№ 1324/21г. за връщане на въззивната й жалба вх.№ 5105604/31.07.2020г. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като неправилно, поради съществено нарушение на процесуалните правила. Постъпил е отговор на частната жалба от насрещните страни, които я считат за неоснователна. С определение №148/11.04.2022г. по настоящото дело производството е спряно, на основание чл. 292 ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Такова е постановено на 23.06.2022г., поради което, на основание чл. 230, ал.1 ГПК, настоящото производство следва да бъде възобновено. С цитираното тълкувателно решение се даде отговор на въпроса: „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативния съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция?“, като се прие същият да е отрицателен. Като съобразява даденото разрешение и има предвид, че обжалваното определение е постановено от апелативен съд по реда на чл. 274, ал.2, предл.2-ро ГПК и с него е потвърдено преграждащо определение на СГС като въззивна инстанция (за прекратяване на въззивното производство, поради недопустимост на въззивната жалба), настоящият състав на ВКС намира частната касационна жалба за недопустима. Воден от изложеното, съдът