Решение № 242 от 08.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1120/2024 г.

за да се произнесе, взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника и ищец по насрещния иск „ВиВаСтрой 12“ ЕООД и по насрещна касационна жалба на ищеца „Тракия“ ЕООД срещу въззивно решение на Бургаски апелативен съд. Ответникът оспорва жалбата на ищеца, който не изразява становище по жалбата на ответника. Касационното обжалване е допуснато по жалбата на ответника срещу въззивното решение в частта, с която по въззивна жалба на ищеца предявеният насрещен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на остатък от възнаграждение за строителни работи по сключен между страните договор за изработка, е частично отхвърлен за разликата над 172 838,06 лв. до уважения от първата инстанция размер от 361 309,13 лв. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор от 20.02.2014 г. ищецът „Тракия“ ЕООД възложил на ответника „ВиВаСтрой 12“ ЕООД да извърши строителство на многофамилна вилна сграда за сезонно ползване в [населено място]; договорът препраща към количествено-стойностна сметка (КСС) на стойност 385 147,38 лева с включен ДДС, описваща отделните видове строително-монтажни работи (СМР) до приключване на грубия строеж. На 21.03.2017 г. страните подписали анекс, според който след грубия строеж трябвало да бъдат извършени довършителни работи на обща стойност 489 482,04 лева, които да бъдат разплащани въз основа на приемателни протоколи обр. 19. С анекс от 15.06.2017 г. страните се съгласили, че занапред възложителят „Тракия“ ЕООД ще погасява задълженията си към строителя „ВиВаСтрой 12“ ЕООД с прехвърляне на жилищни обекти в сградата чрез договори, наречени от страните „продажби“ и квалифицирани от съда като даване вместо изпълнение по смисъла на чл. 65, ал.2 от ЗЗД. На 10.08.2017 г. страните подписали „предварителен договор за продажба“ на четири жилищни обекта от втория етаж на сградата за общата цена от 348 000 лева с ДДС и срок за сключване на окончателен договор до 30.05.2018 г., като в съответствие с уговорката за даване вместо изпълнение е отбелязано, че цената се „заплаща“ във вид на СМР. На 21.08.2017 г., 07.09.2017 г. и 20.09.2017 г. имотите били прехвърлени с нотариални актове за продажба при общата стойност на цените по тях в размер на 145 500 лева, след което страните издали съответни фактури и подписали протоколи за „прихващане“ на задълженията за цената по продажбите срещу задълженията за заплащане на СМР. С решение № 260079/19.10.2020 г. по т. д. № 188/2019 г. на Окръжен съд - Стара Загора, влязло в сила на 22.03.2023 г., бил разрешен облигационен спор между страните по заемно правоотношение, като било отхвърлено като неоснователно възражението на ищеца „Тракия“ ЕООД за прихващане на задължението му по заема с насрещно негово вземане за разликата между цената по нотариалните сделки и предварителния договор от 10.08.2017 г. Въз основа на събраните доказателства въззивният съд е приел по-нататък, че по сключения договор за строителство ответникът е изпълнил строително-монтажни работи на обща стойност 989 454,06 лв., от които ищецът е заплатил общо 468 616 лв. Приел е също, че цените, посочени в нотариалните актове, с които съответните имоти са прехвърлени на ответника вместо заплащане на изпълнените СМР, са били симулативно занижени, като действителната обща воля на страните е била с прехвърлянето на имотите да се погасят задължения за СМР на обща стойност 348 000 лв. съгласно уговореното в предварителния договор, а не със сумата 145 500 лв. според посочената в нотариалните актове стойност. Поради това е счел, че непогасеният остатък възлиза на 172 838,06 лв. с ДДС, до който размер искът е основателен. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Следва ли съдът да се съобрази с влязло в сила съдебно решение по спор относно преюдициално за делото правоотношение; формираната СПН по преюдициален въпрос обвързва ли съда, когато, за да се произнесе по съществото, е следвало да съобрази правопораждащ факт, установен или отречен с влязло в сила съдебно решение между същите страни?“. По този въпрос е формирана по реда на чл. 290 ГПК последователна практика на ВКС (гр. д. № 2020/2009 г. на I г. о., гр. д. № 3102/2018 г. на III г. о.), според която когато по преюдициалното правоотношение има влязло в сила решение, при разрешаването на обусловения спор съдът е длъжен да зачете това решение (чл. 297 ГПК) и да не приема нещо различно. С оглед така установената практика по чл. 290 ГПК въззивното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 297 ГПК. С влязлото в сила на 22.03.2023 г. решение № 260079/19.10.2020 г. по т. д. № 188/2019 г. на Старозагорския окръжен съд „Тракия“ ЕООД като ответник по това дело е предявило възражение за прихващане със свое насрещно вземане срещу„ВиВаСтрой 12“ ЕООД за сумата 203 500 лв. неплатен остатък от цената по процесните нотариални актове за продажба, основано на твърдения за симулативност на посочената в тях цена. Прието е, че при сключване на окончателен договор страните съгласно чл. 9 ЗЗД са свободни да изменят условията на сделката в отклонение от уговореното в предварителния договор и това изменение само по себе си няма за последица симулативност на окончателната сделка. Прието е по-нататък, че в разглеждания случай не са налице доказателства за симулативност на уговорената в нотариалните актове цена, с което е обоснован решаващият извод за несъществуване на предявеното за прихващане насрещно вземане и съответно възражението за прихващане е отхвърлено като неоснователно. Следователно преюдициалният за настоящото производство спор относно действителната цена по процесните нотариални актове е окончателно разрешен с формираната съгласно чл. 298, ал. 4 ГПК сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, поради което не подлежи на пререшаване – чл. 299, ал. 1 ГПК и чл. 297 ГПК. С оглед на това следва да се приеме, че с процесните сделки ищецът е погасил задълженията си по договора за строителство със сумата 145 500 лв., поради което предявеният насрещен иск е основателен и за разликата до 361 309,13 лв. и следва да бъде уважен след съответна отмяна на въззивното решение. При този изход на спора и съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК ищецът няма право на допълнителни разноски за въззивното и касационното производство, а следва да заплати на ответника разноски за първоинстанционното производство допълнително в размер на 11 290,47 лв. или 5772,73 евро, за въззивното производство допълнително в размер на 8867,78 лв. или 4543,02 евро и разноски за касационното производство в размер на 7799,42 лв. или 3987,78 евро. С тези мотиви съдът